Положението е критично. България е №1 по неравенство. Никъде другаде в Европа разликата между бедни и богати не е такава

 

 

България е първа в Европа по социално неравенство. В никоя друга страна разликата между бедни и богати не е толкова голяма. На практика в страната липсва средна класа, което е типично за авторитарни диктаторски държави с оформена партийна номенклатура около едноличен лидер, усвояваща пирамидално националните ресурси.

 

 

 

Подобно неравномерно разпределение в доходите вещае единствено ескалация на напрежението сред населението.

 

 

 

Финансистът Бисер Манолов разкри, че социалното неравенство в България е ударило нов връх.

 

 

 

„Между другото Gini коефициента за България през 2020 удари нов връх от 40,8 % (показва неравномерното разпределение на богатството ). Този коефициент не се коригира с увеличаване на минималната работна заплата, а с добър бизнес климат за малките и средни предприятия“, написа той.

Тенденцията се забелязва от 2016 година насам.

 

 

 

 

И през миналата 2019-та година страната ни регистрира поредния си връх в разделението между бедни и богати в обществото. България води негативната класация в ЕС по този показател, като отново сме на първо място и по процент от населението, който живее в тежки материални лишения, пише Барикада.орг.

 

 

 

 

Това е най-високото ниво, поне от времената на Втората световна война насам, до което страната ни достига в международният индекс, който се използва като статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество и измерва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в него.

 

 

 

Данните за България са едни от първите, които Европейската статистическа служба (Евростат) публикува, като още е рано да се каже с колко точно страната ни се отклонява от средноевропейските нива, които варират на значително по-ниско ниво – около коефициент 30 – 31 (бел.ред. – колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е неравенството).

 

 

 

 

Със сигурност обаче ще останем убедителен лидер в Европейския съюз. Страната ни трайно зае първото място около 2016-та година, печелейки „битката“ за лидерството в тази негативна класация срещу другите първенци по неравенство в ЕС – Литва, Латвия и Румъния. През 2017-та година за първи път прескочихме границата на коефициента Джини от 40, а лекият спад през 2018-та година до 39.6 се оказва изключение.

 

 

 

 

На сайта на Евростат вече са налични и данните от другия измерител за неравенството – т.нар. квинтилно разпределение на доходите в европейските общества или разликата между най-богатите 20% и най-бедните 20% в отделните държави. По този показател България също отбелязва покачване на неравенството – ако през 2018-та година разликата е била 7.66 пъти, то през 2019-та вече е 8.10 пъти. Тук нямаме рекорд, тъй като година по-рано – през 2018-та – бяхме достигнали до разлика от 8.2 пъти.

 

 

 

За сравнение, разликата между най-богатите и най-бедните 20% като средно равнище в ЕС е около 5.2 пъти. Най-близо до нас по отношение на неравенството през 2018-та година беше Румъния с разлика 7.21 пъти, като данните за 2019-та за северната ни съседка още не са публикувани. След тях се нареждаха Литва и Латвия съответно със 7.09 и 6.78.

 

 

 

Проблемът с неравенството в България не остава незабелязан от Европейската комисия, която от години в своите доклади определя ситуацията по този показател у нас като „критична“. Като двигател за усложняването ѝ в последните години бяха посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”.

 

 

 

 

Комбинацията между икономически растеж и високи нива на неравенство означава, че новосъздаденото богатство се концентрира на върха на подоходната верига, което се видя и от данните, представени от финансовия министър Владислав Горанов пред Народното събрание в края на 2019-та година.

 

 

 

 

Те показват, че повече от половината българи (53,8%) печелят чисто до 500 лева на месец, а близо 80% – до 900 лева, без в тези числа да се включват и още около 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв. Същевременно едва 1% от хората у нас изкарват доходи над 6000 лева месечно, а в тази най-тясна група на върха на пирамидата неравенството е още по-голямо.