Бай Тошо е положителен герой в нова книга за ранния социализъм…

Бай Тошо е положителен герой в нова книга за ранния социализъм… Може би така най-кратко може да бъде представена тази полу-биографична книга на най-големия фойерверк на писателския ни небосклон в последните 3 години – Добри Божилов.

Авторът на хитовете „Задругата“ и „Заветът“ опитва перото си в екстремно рисковата зона на „ранния социализъм“. Време на невиждани превратности, тълкувано между „Осанна“ и „Разпни го“.

„Ако сте екстремен анти-комунист, не четете тази книга. Искам да съм коректен с Вас. Не давайте парите си за нея. Това е про-социалистическа книга…“ – това е обръщението на автора към онази част от аудиторията, което не приема социализма.

Книгата е някакъв вид четиво, за това „какво правиха партизаните след 9 септември, като и тук партизаните са добрите“. Всъщност, интересно е, че в тази книга и „фашистите“ не са лошите. Вероятно само Добри Божилов може да състави подобна еретична конструкция, и тя да се приеме. Но след „Задругата“ и превратностите на всяка възможна теза в нея, всичко е възможно.

Да, в тази книга, въпреки че комунистите са добрите, фашистите не са лошите. А като я видите как завършва, ще разберете, че Божилов не просто иска да представи „правдива история на ранния социализъм“, а по-скоро да стигне до национално омиротворяване и преодоляване на смъртоносния разлом в българското общество по линията комунисти-фашисти, преди-и-след-9-ти… Всъщност, като прочетете финала, косите ще ви се изправят. И на комунистите, и на фашистите…

Книгата има силен биографичен елемент. Повечето герои са реално съществували. Тодор Живков не е първият държавен и партиен ръководител, а е по стълбицата преди това. Всъщност, едва към края на книгата той става такъв, какъвто го познаваме. Тук той е такъв, какъвто не го познаваме. И книгата е изключително интересна и с това.

Божилов не спестява и абсурдите и безумията на социализма. Макар с общо позитивно послание, можете да видите лагерите, репресиите над интелигенцията, службогонството и партокрацията, замяната на все пак чистите като теория комунистически идеали, с алчност и кариеризъм, проникването на псевдо-комунистите в комунистическата партия. Божилов описва също глупостта на част от партийния елит, която съвсем обективен факт е, че се превръща в държавна политика.

Книгата проследява няколко съдби. Тази на хора по върховете, тази на комунисти от средния ешелон, както и на съвсем обикновени хора от най-ниското ниво. Общата позитивна светлина на социализма личи основно от съдбите именно на тези хора на ниско ниво, чийто живот коренно се променя, те живеят в съвсем нов свят. И са благодарни за това.

Част от героите са предци на самия Божилов, и паралелното протичане на съдбите им донякъде показва съдбата на хиляди други българи. Божилов има в родата си както екстремни комунисти, репресирани преди 9 септември, така и анти-комунисти, репресирани след 9 септември.

Минава време, техните деца се срещат, създават семейства, и се раждат деца. Разломът е затворен. В известен смисъл, това е и някакъв „позитивен край“ на Ромео и Жулиета, които не умират, защото са от несъвместими семейства, а вместо това поставят ново начало. Но това е едва към края на книгата. За да бъде поставен въпросът, ако децата на „комунисти“ и „фашисти“ накрая са се събрали на едно място, защо да не може и нацията като цяло да го направи, и да сложим край на тези раздори, и на това разделение.

„Девети“ е първата партизанска (по-точно – пост-партизанска) книга, която излиза от 30 години. Идеята е рискова и налудничава, но кой друг, освен лудите, може да застави светът да се промени.

„Задругата“ и „Заветът“ вдъхновиха читателите, авторът се надява и „Девети“ да го направи…

Книгата ще излезе около 25 януари. Вече текат ранните записвания в сайта на Издателство „Лексикон“…

B.N.