ЕП отново пита България за реформите и корупцията

 

 

 

Евродепутатите са поканили представители на българското правителството и прокуратурата, Европейската комисия и Венецианската комисия

 

 

 

Мониторинговата групата за демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент отново ще обсъди в петък, 8 януари, обстановката и реформите в България. Това съобщи евродепутатът Елена Йончева (БСП, Алианс на социалисти и демократи), която е единственият български член на групата, предаде EURACTIV.

 

 

 

“Групата е своеобразен инструмент за “бързо реагиране” на Европейския парламент при съмнения за проблеми с демокрацията, основните права и върховенството на закона в държавите-членки”, коментира Елена Йончева.

 

 

 

 

Тя напомня, че първата дискусия за България, на която е трябвало да участва и премиерът Бойко Борисов, се проведе в края на август м.г.

 

 

 

“Той обаче не уважи поканата на европейските депутати. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. Групата е изслушвала премиера на Малта, както и премиера на Словакия”, казва Йончева и допълва, че Борисов е изпратил вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева.

 

 

 

Мониторинговата група не е останала доволна от отговорите на българските представители и отново ги покани на следващото си заседание на 8 януари, коментира българският евродепутат.

 

 

 

 

Сега евродепутатите са поканили представители на българското правителството и прокуратурата, Европейската комисия и Венецианската комисия. Заседанието по традиция е закрито за медиите.

През октомври Европейският парламент прие безпрецедентна резолюция, с която обяви, че има влошаване на положението с върховенството на закона и борбата с корупцията в България. Документът бе подготвен именно след дебат в мониторинговата групата за демокрацията и върховенството на закона към комисията ЛИБЕ.

Резолюцията нанесе сериозен удар върху управляващите от ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Тя бе кулминацията на продължилите три месеца граждански протести с искане за оставката на правителството и главния прокурор след инцидента край морския сарай на Ахмед Доган и нахлуването на прокуратурата в президентството.

 

 

 

 

В резолюцията ЕП констатира “дълбоко съжаление”, че в България има влошаване на “демокрацията и основните (човешки) права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация”.

 

 

 

 

Европейският парламент изрази притеснение заради липсата на присъди по високите етажи на властта, която бе констатирана преди това и от Европейската комисия.

 

 

 

С резолюцията евродепутатите осъдиха полицейското насилие над протестиращи и журналисти. Действията на служителите на МВР са определени като “насилствени и непропорционални” и най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и “незаконните и прекомерни одити” на фирми, изразили своята подкрепа за протестите.

 

 

 

По отношение на съдебната власт резолюцията се фокусира основно върху продължаващите системни проблеми в съдебната система и по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от ВСС и главния прокурор.

 

 

 

ГЕРБ отхвърли документа като политическа атака на социалистите и зелените в Европейския парламент. Четири месеца по-късно изглежда, че ГЕРБ излиза от кризата и започва да връща част от подкрепата си точно преди парламентарните избори.

 

 

 

През декември партията на Борисов внесе в парламента промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които въвеждат фигурата на специален прокурор, който да има право да разследва главния прокурор. Промените бяха експресно приети на първо четене без обществен дебат.

 

 

 

Специалният прокурор ще бъде избиран с обикновено мнозинство от Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на Прокурорската колегия на ВСС, където влиянието на главния прокурор е незаобиколимо. От законопроекта става ясно, че главният прокурор реално има решаваща дума по избора на прокурор, който да го разследва.