Калин Терзийски: Длъжен съм да кажа това…

 

Дали се питат понякога тия, които така лесно налагат мерките, които удължават обстановките, които лишават от надежда хората – как живеят и как се справят тези хора?

Хората на изкуството, културата, бизнеса?

Как се справя човекът – този, който се бори сам и не чака на държавната хранилка или не работи в някоя голяма айти компания или в оръжеен завод (защото тях никой не смее да пипне и там ковид няма!)

– питат ли се – как живее човекът – като мен, като теб, като десетките хиляди танцьори, фитнес инструктори, сервитьори,

готвачи, собственици на кафенета, продавачи, актьори, певци, музиканти, строители на сцени, сценични работници, бармани,

поети, аниматори, хореографи, йога инструктори и хиляди хиляди други.

Без пари, без работа, без надежда.

Тези, които го правят един ден ще си платят. Ако не – значи светът се е провалил.

И опитите да се „опазва живота“ (което е най-наглата лъжа от векове насам) нямат никакъв смисъл.

Защото този живот няма никаква стойност.

19 минути