Отиде си един добър мъж, един предан съпруг, отдаден баща, храбър военен…отиде си майор Терзиев. Тялото му бе намерено малко, след като стана ясно, че изтребител МиГ29 се е разбил в Черно море, край Шабла. Трагичният инцидент се е случил по време на тренировъчен полет за стрелба по въздушна цел в нощни условия.
И просто така, само за миг, един цял живот на българин, посветил дните си на военната служба, приключи… Днес България скърби, виждаме сълзи в очите на неговите колеги, дори и на някои политици, но сълзите, които вероятно няма да пресъхнат никога, са тези на съпругата на Терзиев – Димитрина Попова, пише woman.bg
И макар последните дни да са истински кошмар за дамата на сърцето му, тя събра сили и кураж, за да отправи последните си думи към него публично:
„Извървя целия път – от мечтата да станеш пилот, през реалността – да бъдеш такъв, до края да останеш завинаги в небето! Светъл път към небесните висини! Ще се видим отново – там горе! Обичам те! Ще ми липсваш, но някой все пак трябва да гледа децата ни!”.
От днес Димитрина ще трябва не просто да продължи живота си без любимия си съпруг, но ще трябва и да отглежда сама децата си и да бъде готова да отговори на всеки техен въпрос, на всяка тяхна нужда. Да бъде силната жена, в момент, когато смъртта достига по най-нелепия начин храбрия ѝ спътник, с когото страната ни се гордее. За когото небето беше стихия, негов втори дом. А сега остава там завинаги…
Наред с мъката и сълзите обаче колеги на Валентин Терзиев не крият и яда, който е обгърнал болката им. Яд, провокиран от поредната нелепица в страната ни. От факта, че в държавата се изсипват милиони за ремонти по магистралите, за подпорни стени под формата на хотел и за всякакви подобни дейности, но когато става дума за спасителен хеликоптер – няма (помните все още случая с Владимир Каролев, нали?) и когато става дума за военни изтребители като този, с който е загинал майор Терзиев, пари за нови няма.
Към момента причината за разбиването на изтребителя край Шабла остава официално неясна, но нека си го кажем – да летиш с изтребител на 30 г. и да оживееш си е чиста проба късмет. Колкото и да си опитен, колкото и да е силна волята ти да бъдеш във въздуха.
Да, майор Терзиев е герой в най-истинския и неподправен смисъл на думата.
Герой, който в продължение на почти целия си живот всеки път е излитал без страх в небето, сливал се е с въздуха, въпреки опасността, въпреки старите ни изтребители, въпреки…всичко. Но защо трябва да губим нашите герои? Защо не можем да им се радваме, докато те са тук до нас, готови да ни защитават и предпазват?
Готови да отдадат живота си на родината! И дори когато бъде установено, че причината за трагичния инцидент е техническа неизправност (разбирайте просто изтребител на 3 десетилетия), какво ще последва? Може би каквото всеки път след подобен случай. Нищо.
Дунав мост