През 2019год. държавният глава пpизова да се разследват имотите и парите на политиците зад граница. Два дни след срещата си с президента Румен Радев, Главният прокурор поиска справка от ДАНС – финансово разузнаване за офшорки, банкови сметки и имоти на политици.
През октомври 2019г. / веднага след скандала с публикуваната информация за банковите сметки на Иван Гешев в Швейцария / с прессъобщение прокуратурата съобщи, че информацията за притежавани банкови сметки, недвижими имоти в чужбина и други инвестиции, участие в офшорни компании на лица, заемащи висши публични длъжности / политици и магистрати /, които не са декларирани от тях по съответния ред, е постъпила при главния прокурор на 19 юли и 15 август 2019г.
По разпореждане на Сотир Цацаров Върховната касационна прокуратура възложи на НАП извършване на данъчни проверки на всичките 38 магистрати и политици, съобщи тогава държавното обвинение с указания в рамките на данъчните проверки да бъде установен размера на финансовите средства в тези сметки, произхода на средствата, евентуално получаване на доходи от лихви и изпълнение на задълженията за деклариране и заплащане на данъци.
На 21.06.2021год. в интервю за в-к „24 часа“ С. Цацаров / бивш главен прокурор и понастоящем председател на КПКОНПИ/ заяви, че в медийните публикации за въпросния списък съдържат неистини и откровена политическа спекула. За да оправдае бездействието си като главен прокурор и като председател на КПКОНПИ, Цацаров посочи, че автор на справките е ДАНС, а информацията е оперативна и класифицирана, което не позволява данните да се огласят.
Посочи също така, че информацията, предоставена от НАП във връзка с възложената проверка е постъпила по линия на международния обмен на данни и съдържа условието, че не може да се ползва за съдебни производства. От интервюто му става ясно, че освен на ДАНС и НАП, проверката е възложена и на КПКОНПИ, чийто ръководител е понастоящем. В обобщение обяснението на Цацаров може да се сведе до следното – аз съм си свършил работата, събират се доказателства, а това става бавно и трудно, но информацията е класифицирана и не може да се разгласява.
Какво обаче казва законът?
Според чл. 30 от ЗЗКИ маркирането на класифицираната информация се извършва чрез поставянето на съответен гриф за сигурност, който съдържа ниво на класификация; дата на класифициране;дата на изтичане на срока на класификация;правното основание за класифициране. Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ. Класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава при условията и по реда на ЗЗКИ, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Сроковете за защита на класифицираната информация за информация, маркирана с гриф за сигурност „Строго секретно“ е 30 години; за информация, маркирана с гриф за сигурност „Секретно“ – 15 години;за информация, маркирана с гриф за сигурност „Поверително“ – 5 години;за информация, класифицирана като служебна тайна – 6 месеца. След изтичане на сроковете нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация – чл. 34 ЗККИ.
Какъв е характера на информацията, посочена в двете справки на ДАНС? Определено нивото на класификацията за сигурност не е „ строго секретно“, „ секретно“ и „ поверително“, тъй като в тези случаи, определени като „ държавна тайна“, се изисква нерегламентираният достъп до такава информация да застрашава суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.
Информацията, предоставена от ДАНС се определя по смисъла на чл. 28 ЗЗКИ като служебна тайна, която се маркира с гриф за сигурност „За служебно ползване“ и чиято защита е шест месеца от създаването и. Дори и информацията да е била класифицирана погрешно, това не променя характера и. Нещо повече, ЗККИ задължава получателят / в случая Цацаров/ да укаже на лицето, поставило неправилен гриф за сигурност да отстрани незабавно грешката.
След изтичане на сроковете по чл. 34 ЗККИ нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, но не повече от 2 години от създаването и то при точно посочени в закона условия. Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес / чл. 13 ал.4 ЗДОИ/.
Наред с това, доколкото в справките на ДАНС се е съдържала информация за банкови сметки, следва да се посочи, че предоставянето на данъчно- осигурителна информация по линия на международния обмен се регулира от Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 година (DAC2), с която е изменена Директива 2011/16/ЕС . Според чл. 16 от Директивата, информацията, предавана между държавите-членки под каквато и да е форма, е обхваната от задължението за служебна тайна и се ползва от защитата, разширена до подобна информация, съгласно националното законодателство на държавата-членка, която я е получила.
След като и тук информацията е определена като служебна тайна, следователно срокът на защита по ЗККИ е 6 месеца. В интервюто си за в-к „ 24 часа“, Цацаров заяви, че данните, получени по линия на международния обмен не могат да се огласяват, тъй като са предоставени с условието да не се ползват за съдебни производства. Смисълът на цитираната директива, пренесена в ДОПК е, че въпросните данни, които НАП ежегодно получава могат да се ползват само относно данъците, посочени в чл.2, както и във връзка със съдебни и административни производства, които могат да включват наказания, инициирани в резултат на нарушения на данъчното законодателство.
Съществува обаче и разпоредбата на чл.2 пар.2 , според която с разрешение на компетентния орган на държавата-членка, информацията и документите, получени съгласно директивата може да се използва за цели, различни от посочените в параграф 1. Вместо да иска справки от БНБ, главният прокурор / Цацаров и Гешев/ на законово основание са имали възможност чрез директора на НАП да поискат такова разрешение. Информацията постъпва всяка година във всички държави членки към 30.06.Съгласно чл. 143г ДОПК административното сътрудничество може да се осъществи не само по линия на автоматичния обмен, но и при поискване на запитващ орган на една държава – членка на Европейския съюз, до запитан орган на друга държава – членка на Европейския съюз, за конкретен случай.
По линия на международния обмен не се представя информация относно притежавани имоти в чужбина, а само данъчно – осигурителна информация.Тази информация има публичен характер и събирането и е лесно осъществимо чрез МП. В случая не става въпрос за данъчни престъпления /каквато препратка прави Цацаров/, извършени от български политици и магистрати. Всяка година политици и магистрати са длъжни да декларират имущественото си състояние по реда на ЗПКОНПИ и ЗСВ. Тези декларации се предоставят по силата на закона пред съответните органи на власт по см. на чл. 93т.2 НК и пропускането да се отразят данните за притежавани имоти, сметки, участия в офшорки и ли други дружества представлява по см. на чл. 313 НК престъпление.
От посочената законова уредба е видно, че информацията, постъпила от ДАНС представлява служебна тайна, чийто срок на защита е изтекъл. Информацията, предоставена от НАП няма да може да се ползва за нуждите на наказателното производство, докато не се поиска разрешение от изпращащата държава по отношение на данните за банкови сметки, офшорки и др. Информацията относно недвижимите имоти има публичен характер. И Цацаров и Гешев са бездействали и продължават да бездействат, осъществявайки състава на престъпление по чл. 287а НК, пропускайки „ да изпълнят своевременно длъжностите, които им налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание“.
Може би трябва да си припомним, че на Христо Бисеров беше повдигнато обвинение за недекларирани пред Сметната палата депозити в Женевска банка, по което беше оправдан, но КПКОНПИ претендира конфискация на близо 2 млн лева. Сега обаче нито Цацаров, нито Гешев забелязват престъплението по чл. 313 НК, както и възможностите за конфискация.
Анализ на бившия съдия от СГС Румяна Ченалова за Фрог нюз
Frognews.bg