Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене…

 

 

„Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене. И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина“.

Това каза старецът и ми даде рецептурната книжка и 48 лева.

Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един хляб има 14 филии. По пет за кучето на ден и по 6 за човека. И пет хляба стигат за седмицата. Пенсията е 218 лева. Като си плати тока, водата, телефона, телевизията и лекарствата му остават стотина лева. Грубо по три лева на ден. Само дето груби сметки няма, а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига.

Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. Обичаше да разказва, но никога не съм го чул да се оплаква.

Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за десет години са погребани повече от 50 човека, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те само палят свещи по гробищата, а млади хора няма.

Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има собствена клетва: „Майку им поебем на всички, искам един от тези мазните да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той, и да го гледам как мре бавно!

Тия не са изкарали два лева с работа, а само с крадлък, те затова избегаха децата и останахме сами на стари години, щото държавата ни се управлява от алчни и прости пуноглавци, които дерат народа и мислят само за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат.“

След няколко години него няма го има и селото няма да го има, и споменът за тях няма да го има.

Така живеят и чезнат милиони в тази държава европредседател.

Дано го прочете някой политик, докато си избира измежду трите вида възглавници в хотелите и се прегръща и целува с убийците на този народ.

Източник: eurochicago.com