ИТН заби нос в калта на българската махленска политика

 

 

 

Тарикати, тарикати, ама на дребно. Подкрепата на ИТН за Румен Радев, при положение че не подкрепят служебното му правителство при актуализацията на бюджета и злобно атакуват Асен Василев и Кирил Петков може да се обясни лесно, но издава за пореден път липса на стратегическо мислене и задълбоченост.

 

 

Да подкрепиш /все едно че го издигаш/ Румен Радев означава само едно – че ИТН, както и ДПС признават факта, че нито могат да издигнат свой собствен кандидат, нито могат да подкрепят такъв на ГЕРБ или ДПС. Ако не могат да бият на избори, ще се присъединят и поемат отговорност за евентуална победа. Нещо като да поемеш отговорност за изгрева или залеза.

 

 

 

В същото време играта „подкрепям Радев, но не подкрепям кабинета му“, цели да препятства влизането на ключови министри от служебния кабинет в евентуално следващо правителство. С ясното съзнание, че редовен кабинет не може да мине без гласовете на ИТН.

 

 

 

От една страна, е отмъщение за това, че Асен и Кирил публично се разграничиха от ИТН кабинета, а от друга стремеж да ги премахнат като пример/еталон, на фона на който техните сегашни и бъдещи министри няма да стоят убедително.

 

 

 

Това с гражданството на Кирил Петков е супер недостоен удар под кръста, като че ли Луканов не беше съветски гражданин, Станишев тоже, Сакскобурготски си остана и испански гражданин, да не говорим за министри от служебни и редовни кабинети, които за няколко месеца министерстване трябваше да се отказват и така не успяха, защото процедурата по прекратяване на гражданство не е автоматична, а изисква акт от страната дала гражданството – действие което като време е извън контрола на направилия волеизявление за отказ.

 

 

 

Изобщо ИТН заби нос в калта на българската махленска политика.

 

 
Жалко. В сценариите на шоуто винаги можеш да допишеш успешен край и да завършиш с анекдот, който актьорите да пресъздадат. В живота често анекдотът излиза тъжен, а положителния край е само един, при това не най-вероятния изход. И когато реалността не е според сценария, сценаристите винят другите за собствените си грешни съждения.

 

 

Илиян Василев