Нечовешки побой: Оперен певец е ослепен в София, докато пеел арии на улицата

 

 

 

Публикуваме разказ на Васил Русев във Фейсбук за случай на жестоко насилие над оперен певец в София, който бил ослепен, защото пее на улицата. 

 

 

 

Инцидентът е станал на 8 август. Разследването е завършило със заключение за „неизвестен извършител“.

 

 

 

Ето какво точно гласи публикацията в социалната мрежа:

 

 

 

„МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ!

На снимката е братовчед ми Димитър Русев. На 51 години. След нечовешки побой, нанесен му на 8 август той изгуби зрението си и вече е незрящ.

 

 

Ще ви разкажа една история за безчовечността и апатията. История, която илюстрира в каква държава живеем и в какво сме се превърнали.

 

 

Позволете да започна малко по-назад! Братовчед ми е възпитаник на френската гимназия в София, а след завършването си учи философия и оперно пеене. Бил е част от състава на софийската опера и оперетата. Има две издадени стихосбирки. Изключително набожен човек, който пееше и в хора на църквата Свети Николай.

 

 

 

Преди три години, на колелото на трамвая в квартал Княжево той беше нападнат от две лица. Целта на нападението не е известна. Известни са обаче последиците – Димитър изгуби едното си око. Въпреки че всички знаеха кои са виновниците (беше ни споделено в частни разговори), разследването завърши със заключение за „неизвестен извършител“. Просто никой не посмя да свидетелства.

След случката братовчед ми се премести. Не можеше да живее в близост до нападналите го лица. Той обаче вече не беше същият. Спря да пише, изолира се. Наложи се да пие медикаменти. От тях понякога изпадаше в еуфорично състояние – пееше и рецитираше.

 

 

 

 

Пренасяме се в нощта на 8 август. Пиша това, което ми бе разказано от него и няколко други хора. Часът е между 12 и 1. Димитър се прибира към жилището си на улица Смърч в квартал Белите брези. Той е в състояние на възбуда – пее арии и рецитира Ботев. Наистина неприятно е някой да вдига шум под прозорците ти – всеки би се ядосал. Логичното в подобен случай е да се извика полиция. Две лица от близки кооперации обаче решават да вземат нещата в свои ръце.

 

 

 

Единият излиза въоръжен с електрошокова палка, а другият с бокс. Започват да бият Димитър. Удрят го с палката и бокса. Така разкъсват и виждащото му око. Някой съсед се обажда на спешен телефон. Идват патрулка и линейка, но нападателите вече са се прибрали. Димитър лежи на земята – ослепен, целият в кръв, със счупен нос и комоцио. И какво правят полицаите и медиците? Нищо. ТРЪГВАТ СИ. Тръгват си и оставят Димитър на улицата – невиждащ и в безпомощно състояние.

 

 

 

Какво се е случило в следващите няколко часа той не помни. Лутал се е, мъчейки се да улучи входа си. Рано сутринта го намират служители в близък магазин. Те го познават и се обаждат на родителите му. Следва операция, която за съжаление не успява да спаси окото на братовчед ми. Той остава на 100% незрящ.

 

 

 

Разказвам ви тази история не защото търсим съчувствие или помощ. Не! Разказвам я като илюстрация на изкривената ни реалност, но и като апел:

 

 

 

Обръщам се към живущите наоколо: В днешно време винаги някой снима при подобни случаи. Улицата е добре осветена, а Димитър е викал „Помогнете! Убиват ме!“ Не мога да повярвам, че няма свидетели или видеозапис на случилото се. Моля ви, ако сте от квартала и сте заснели побоя, пишете или просто пратете записа! Не е нужно да разкривате самоличността си. Разбираемо е – всеки се притеснява в подобни моменти. Аз обаче питам: Нима предпочитате да живеете врата до врата с хора, които са способни на подобна жестокост?

 

 

 

Обръщам се и към нападателите: Давате ли си сметка колко съдби променихте с това, което направихте? Давате ли сметка, че от тук натам братовчед ми ще изисква денонощни грижи? Към момента той е в изключително тежко физическо и психическо състояние и вероятно ще остане така.

 

 

 

Обръщам се и към институциите: Моля, свършете си работата и установете извършителите на това тежко деяние! Нека чувството за безнаказаност да бъде изкоренено!

 

 

 

А най-гротескното в цялата ситуация е, че и двамата родители на Димитър – доктор Васил Русев и доктор Светла Стефанова са очни лекари, помогнали на хиляди хора и най-вече деца.“