Политика
С пълно мнозинство от 167 гласа: Депутатите викат Гешев на изслушване за полицейското насилие
С пълно мнозинство от 167 души народните представители приеха декларация, която да покани главния прокурор Иван Гешев на изслушване в Народното събрание във връзка със събитията от протестите миналото лято.
Мая Манолова препоръча парламентът да се извини на битите хора по време на протестите.
Христо Иванов беше краен и поиска Иван Гешев да си подаде оставката.
„Проблемът не е просто в това, че някакви полицаи са нарушили правилата. Проблемът е, че го направиха като изпълнение на политическа поръчка. Те го направиха, охранявайки една власт, включително властта на главния прокурор“, заяви Христо Иванов от „Демократична България“, който е един от вносителите на решението.
По думите му начинът Иван Гешев да не дойде в Народното събрание е той да си подаде оставката.
Проектът за решение беше внесен вчера от представители на протестните партии, а в пленарната зала беше представен от съпредседателя на Демократична България Христо Иванов.
Той припомни , че българската държава е загубила над 50 дела в Европейския съд по правата на човека за полицейско насилие, което се е превърнало в системен проблем. Обяви, че това е причината България да е поставена под поредното наблюдение за въровенството на закона, което е „поредният срам“.
Тошко Йорданов, председател на ПГ „Има такъв народ“, заяви, че днес българският парламент е свършил работата на българската прокуратура. По думите му от дебата в залата са станали видни ясни доказателства, че в българската полиция има „садисти“, а това означавало, че няма никакъв филтър към назначаването на хора в полицията. Тошко Йорданов призова двамата бивши вътрешни министри Младен Маринов и Христо Терзийски да подадат оставка. Той посочи, че който не изпитва чувство на емпатия, е социопат, и каза, че двама от тези социопати са в тази зала, визирайки двамата вътрешни министри. „Вие, като партия може да ги отстраните, те ако имаха някакви морални устои, щяха сами да се махнат“, каза Йорданов, обръщайки се към колегите си от ГЕРБ.
Йордан Цонев, зам.-председател на ПГ ДПС посочи, че от движението категорично осъждат това, което се е случило. Цонев заяви, че бруталността на властта в България има корени и традиции и визира тоталитарното минало на България. „Полицейското насилие и полицейщината имат традиции в тази държава“, посочи Цонев, след което допълни, че полицейщината в тази зала, е използвана винаги в ущърб на хората и на честните полицаи.
„Насилието в тази страна трябва да спре и всички трябва да положат усилие“, призова Радомир Чолаков от ПГ ГЕРБ-СДС. Според него миналата година насилието е било провокирано.
„На нас ще ни трябва отговорно правителство, което да управлява включително и както вие смятате, че трябва да бъде управлявано МВР, което ще пази гражданите срещу външни и вътрешни заплахи“, настоя той. И напомни, че се задава мигрантска вълна.
Междувременно Специализираната прокуратура отказа да прати свой представител на заседанието на временната комисия за полицейското насилие по време на протестите. Това се посочва в писмо на обвинението, изпратено до председателя на комисията адв. Николай Хаджигенов, който миналата седмица отправи покана.
На редовно заседание на комисията преди дни бе взето решение като точка в дневния ред да бъде включено изслушването на служители, използвали СРС срещу протестиращи граждани. Бе отправено искането на заседанието да присъства прокурора от Специализираната прокуратура, който наблюдава образуваното досъдебно производство.
От обвинението обаче се позовават на решение на Конституционния съд, според което опазването на следствената тайна е част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са независими.
“Съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът „други доклади“, употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на България, е различен по време и/или съдържание от израза „годишни доклади“, употребен в изр. първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство”, посочват от специализираната прокуратура.
От Специализираната прокуратура са категорични, че винаги са изпълнявали и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт.
Според тях обаче предоставянето на информация, представляваща следствена тайна, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по въпросната прокурорска преписка.
Следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона, изтъкват от държавното обвинение.
Те посочват, че съгласно Решение на КС от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати.
Специализираната прокуратура изтъква, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.
Посочва се, че Спецпрокуратурата е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по съответната преписка, по която разследването не е приключило и събраната информация в хода му е следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията.
Политика
