Радев: Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че въпреки различията, сме един народ

 

 

 

„Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че въпреки различията, сме един народ. Да живее свободна и единна България!“ Това заяви президентът Румен Радев в речта си на тържествената заря-проверка в чест на 136 години от Съединението.

 

 

 

„През септември 1885г. нашият народ заличи границите, натрапени от Берлинския конгрес. Без да чакат одобрението на Великите сили, българите предприеха най-значимата стъпка към единението на нашия народ, в изконните му земи. С мисъл и кураж. С дружни усилия и удивителна политическа зрялост, която постигна целта почти без кръвопролития“, подчерта президентът.

 

 

„136 години от тогава. Какви са уроците за нас днес? Време е да се излекуваме от комплексите за политическа обреченост, защото ние сме показали, че можем да постигаме големи цели. Да го правим цивилизовано. Успели сме в миналото. Можем го и днес. Съединението на България се случва само 7 години след възкръсването на страната ни, затова вярвам, че днес, 136 години по-късно, ние сме узрели да надмогнем всички исторически разделения, в името на демокрацията и просперитета на страната ни. Ключът е в духа на Съединението. В чувството, че сме един народ“, заяви държавният глава.

 

 

„Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че макар че сме различни, сме един народ. Нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията. Актът на Съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение в името на свободата, достойнството и добруването на отечеството“, каза още президентът.

 

 

 

 

Преди това държавният глава прие тържествения строй по време на военния ритуал.

 

Преди 136 години българите се възправят срещу огромна историческа несправедливост, и височината на справедливата им кауза за обединение надхвърля ръста на Великите сили по онова време. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е точката на спасение на територията, достойнството и бъдещето на един народ, който днес търси в спомените за това дело силата на своето единство, предава БНТ.

 

 

Някогашната столица на Източна Румелия днес подчинява празничния си ритъм на преклонението и почитта. Всеки 6 септември ни връща към героите, замесени в Съединението. Към хората, за които днес бият камбаните, към личности, пред които свеждаме глави и поднасяме цветя на признателност. Имената им и делата им са гордост и българска история.

 

 

История, която оживя преди минути в атрактивна възстановка на ареста на генерал-губернатора на Източна Румелия и обявяването на Съединението.

 

 

Паметник на Гаврил Кръстевич, генерал-губернатор на Източна Румелия по време на драматичните събития през 1885 година, беше открит по-рано в двора на храма „Успение Богородично“. За историците ролята му в защита на Съединението е безспорна, защото не се възпротивява на ареста и заявява подкрепата си за борбата за национално единство.

 

 

„Ако този човек е изпратил само една телеграма до великия везир, Съединение не би имало“, коментира директорът на регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев.

 

 

С решение на Общинския съвет Гаврил Кръстевич беше обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив. С тържествен молебен беше почетена паметта на героите, направили Обединението на Княжество България и Източна Румелия възможно. А през целия ден хора скланяха глави и оставяха цветя пред монумента, станал символ на Съединението