Анастасия Гешева: Жан Виденов се оказа абсолютно прав!

 

 

Не знам дали сега е точния момент за този пост, но го пускам.

 
Правя уговорката, че в него всички обвинения, които имам чрез прозрения отвътре навън в моето същество, отправям първо и преди всичко към себе си и след това към всеки друг и цялото общество.

 

 

Жан Виденов се оказа абсолютно прав!
В тази година Преходът свърши.

 
Усетих го по вибрацията на това, което дойде сега на власт след изборите от 14 ноември 2021 г и след като много внимателно изслушах едно интервю, ще си спестя с кого. В момента, в който го слушах, осъзнах, че точно това е станало – Преходът свърши.

 
Моето поколение е това, което беше отговорно за тези 30 години, в които мина младостта ни и ние бяхме длъжни да въведем светлото бъдеще в България. Въведохме ли го? Категорично Не!

 

 

Ние живяхме възможно най-егоистичния живот по отношение на обществото по две основни причини, които към момента разпознавам, може да има и още.

 

 

 

1. Ние така се увеселихме от “свободата” и парите, които потекоха малко или много, за някои малко, но за някои много, а за някои много, много, много, че забравихме да се грижим за обществото, считайки, че то е грижа на някой друг.2

1. Ние бяхме, някои все още са, толкова слепи за процесите в обществото и в света, толкова невежи и наивни, до безразсъдност неграмотни, непростимо недалновидни и по този начин позволихме да укрепнат всички най-грозни и тъмни сили на живота – престъпност, която се сля с властта и за това сме виновни ние. Защото никога не помислихме дори, че е наша грижа и отговорност да следим какво става.

 

Те си управляваха, ние си поживяхме.

 

 
И ето го резултата, ето тук се озовахме всички вкупом и вкупом ненужни за обществото като общ жив организъм станахме. Щом тези са успели, тези с корпорациите, значи ние сме се провалили! Като поколение на Прехода, което трябваше да изгради нова България след соц-а. Единственото, което изградихме, е здрав егоизъм и фрапираща снобарщина, която ни доведе до тук, до края на Прехода и началото на нова диктатура, още по-страшна от комунистическата.

 

 

 

Нашето поколение живя абсолютно безотговорно към обществените процеси. И никой нищо не спечели, ако теглим сега чертата на живота ни дотук, се вижда. Спорадични периоди на някакъв успех и усещане за безметежност, което се оказа, че ни струва много, много скъпо. Днес къде сме, всеки да се огледа и да се види. Преходът свърши, ние сме насипно нищо в края на краищата и сме изправени пред нещо, което ни връща там, откъдето тръгнахме.

 

 

 

Не, това не е песимизъм.
Това е реалната картина, която аз виждам.

 

 
Не са виновни задкулисниците, виновни сме ние, които така и на разбрахме какво правят, как и защо и то защото не искахме да разберем. А много от нас и съзнателно им съдействаха.

 

 
Така не се гради живот. Цели поколения се подхлъзнаха след нас.
А можехме много по-добре! Ама пусто да си поживеем…
Е, поживяхме си.

 

 

Анастасия Гешева