Костадин Костадинов: За да стигнеш до спешното в България, трябва да минеш интервю

 

 

 

Всеки път когато отида в някое телевизионно предаване ме питат поне веднъж как ще обясня голямата смъртност в българските болници. Тъй като днес ми се наложи да водя човек в спешното отделение на варненската окръжна болница, мога да отговоря вече като потърпевш.

 

 

Да се влезе в спешното е невъзможно. Вратата е заключена и се отваря само след интервю по домофона.

 

 

На опашката чакат десетки хора. Времето е студено, има и деца.

 

 

Това не е от значение за интервюиращия, който си задава въпросите бавно, спокойно и без да бърза:

 

1. Имате ли температура?
2. А задух?
3. А кашлица?
4. Сигурни ли сте?
5. Наистина ли сте сигурни?
6. Имате ли сте контакт с болни от ковид?
7. А имали ли сте контакт?
8. А близките 6 месеца имали ли сте контакт?
9. Имал ли сте контакт с чужденци?
10. А с болни чужденци?
11. А да сте бил в чужбина? Кога за последно, къде и за колко време?

 

 

Като отговорите на тези въпроси едва след това започват да ви питат за какво точно сте дошъл, макар че още от самото начало сте казал, че не идвате заради грипа.

 

 

След това идва приятната изненада – в приемната влиза само болният, който едва се държи на краката си. Придружителят, т.е. аз, не може да влезе.

 

 

Болният влиза, олюлявайки се, а през това време зад мен безумният разговор продължава – на малоумните въпроси бяха принудени да отговарят мъж със счупен крак, жена в инвалидна количка, майка с ревящо в ръцете и бебе и т.н., и т.н.

 

 

Точно в такива моменти за пореден път се заричам, че за извергите, довели здравната ни система до подобно нечовешко отношение към болните хора, прошка няма да има. Господ може и да им прости, но аз не. Това просто не са хора, нямам думи, думи нямам….

 

Костадин Костадинов