Цв. Гълъбова към поета Недялко Йорданов: Срам ме е от Вас, г-н Йорданов!

Преди малко тук ми попадна споделяне на това „произведение на поета“ Недялко Йорданов и имах „честта“ да го прочета. То предизвика размисли у мен. Явно съм доста назадничава и неизвисена и не мога да харесам творчеството на човек, когото не харесвам именно като човек.

В случая господина е несправедлив и нечестен – в словото на Президента юмруци не е имало. Кому е нужна тази лъжа, г-н Йорданов, кому. Или пишете по поръчка на любимия ви син, който е собственик на най-гнусния дезинформационен сайт в нашето медийно пространство.

А за призива ви „Няма милост… Няма прошка… Ако пак за тях гласуват, всичките стотици хиляди трябва да се арестуват“ няма какво да кажа. Само едно уточнение, г-н Йорданов – НЕ БЯХМЕ ХИЛЯДИ, А НАД МИЛИОН И ПОЛОВИНА! Всичките ли ще ни арестувате, а? Хахахаха, няма да има къде да ни сложите.

Местата вече ще са заети от вашите работодатели и обожествявания от вас вожд на племето еднокнижници, любители на далавери и грабежи, довели народа ни до мизерия.

СРАМ МЕ ОТ ВАС, Г-Н ЙОРДАНОВ!

Само ще добавя, че явно генетиката е точна наука. Във вашия случай веднъж природата е допуснала „грешка“. И тя е за добро. Но иначе е много точна!

И една българска поговорка – НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ!!!

Сега очаквам изливането на жълто-кафявата помия върху мен, заради изразеното мнение за качеството на това „произведение на изкуството“. Е, няма да се уплаша, няма да ми е за първи път. Както и вашият резил не е за първи път. Всеки сам избира как да премине през живота си. Честито за вашия избор.

…………………………………………………

Недялко Йорданов:

Публикувам това стихотворение, написано на един дъх с риск да получа многобройно несъгласие. Но наистина бях възмутен от това, което чух, защото се надявах наивно, че хората се променят според обстоятелствата. Уви, няма надежда в случая. До кога, скъпа моя Българийо, ще ни противопоставят едни на други.

ТОЧНО В ТАЗИ НОЩ

За това ли го избрахме? Все така да призовава

със юмрука генералски към поредната разправа.

Точно в тази нощ, в която всички българи празнуват.

Тази нощ, в която даже враговете се целуват.

Беше весело… Най-после … И душата се отпусна…

И поредното късметче скрито в баницата вкусна.

И предчувствие за радост… Пожелания за здраве.

Все тъй стари… Все тъй нови… И резонното „Наздраве“.

И екрана… Песни… Танци… Светло…Топло… И спокойно…

Ето го…Не е възможно… Обръщението бойно…

И пред българското знаме… В тази тъй тревожна зима:

„Трябва да се вземат мерки! Трябва да сломим режима!“

И година и полвина все една и съща мисъл.

Ясно е, че тези думи лично той ги е написал.

Няма милост… Няма прошка… Ако пак за тях гласуват,

всичките стотици хиляди трябва да се арестуват.

Тъжно ми е… Мили Боже… Благородството къде е?

А народът е загрижен как все пак да оцелее.

Миличката ни България… Ах, какво ли не изпита!

Е, наздраве, вечна моя… Чашата не е изпита.

1 януари 2022 г.

6 ч. 30 м.