„Дойче веле“ нададе вой: Путинофилите превземат Германия!

Знаете ли кой майчин език е най-разпространен в Германия след немския? Не, не е турски. Нито арабски или английски. Над 3 милиона души в Германия говорят като майчин език руски. Много от тях гледат руските пропагандни канали по телевизора.

И пазаруват в руски супермаркети, където щандовете за алкохол предлагат подаръчни пакети, оформени като автомати „Калашников“, револвери или сандъчета с гранати.

Няма благонадеждна статистика, но фактите говорят, че сериозен процент германски граждани от руски произход гласуват за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“. И че редовно са се включвали в доминираните от тази партия антиваксърски протести.

 

 
А вчера, докато в София се провеждаше концерт в подкрепа на Украйна, около 500 руснаци, живеещи в района на Кьолн и Бон, развяха от автомобилите си руски знамена в рамките на организирано по интернет автошествие. Липсваше кръвожадният знак Z, който вече на много места в Германия е забранен. Но пък сред участниците имаше мотоциклетисти от „Нощните вълци“, които открито подкрепят Путин, а редом с цветята и венците, положени на съветски военни гробове в Бон, беше почетена и паметта на загиналите войници в Източна Украйна.

 
Столетната руско-германска история

 
Хората от руски произход, които живеят в Германия, въплъщават столетната история между руснаци и германци, белязана от проливането на много кръв, но и от интензивен двупосочен политически, икономически, културен и научен обмен. Петър Първи внася в Русия германски специалисти, Сталин пък прокужда техните потомци като „неблагонадеждни“ в Казахстан.

Ленин е организирал Октомврийска революция с мощна германска подкрепа, а между Ваймарската република и болшевишка Русия двупосочно тече високоволтово напрежение. С руска помощ Германия отново се милитаризира, Хитлер и Сталин си разделят Полша, после така нареченият „Трети Райх“ е победен от съюзниците, включително и от руските войски, което пък води до възникването на две Германии.

В началото на 90-те години на миналия век съветският лидер Михаил Горбачов дава зелена светлина за обединението на тези две държави. Неслучайно и досега мнозина автори пишат, че към руснаците днешните германци изпитват две доминиращи чувства: вина заради агресията на Хитлер и благодарност заради обединението с благословията на Москва.

След този исторически галоп нека да си припомним, че през последните десетилетия отношенията между Москва и Берлин също попадат в категорията „специални“. Бившият канцлер Герхард Шрьодер, чиято Социалдемократическа партия дълго време беше много благоразположена към Русия, отприщи двата „северни потока“ и така тежко обвърза страната си с руските горива.

Няколко министри на Шрьодер продължиха линията му, силни проруски симпатии до ден-днешен проявява и относително силната Лява партия в Германия, а дори бившата канцлерка от ХДС Ангела Меркел според мнозина не е оценила навреме опасността, произтичаща от Путин – нищо, че двамата можеха да разговарят свободно както на руски, така и на немски.

 
В Германия днес: коси погледи към руснаците
Днес картината изглежда съвсем различна. Много руснаци в Германия вече са нащрек, когато говорят майчиния си език, защото околните често им мятат коси погледи. От Германия, меката на класическата музика, на практика бяха прогонени две от най-грандиозните светила в тази сфера: руският диригент Валери Гергиев и оперната певица Анна Нетребко, които са известни като привърженици на Путин. В същото време пъстрата и витална руска литературна, театрална и културна сцена в Германия в преобладаващото си мнозинство осъжда войната на Путин.

 
Автодемонстрантите в бившата столица Бон също материализираха описаните по-горе безчет амбивалентности: те не подкрепиха изрично войната, но не я и осъдиха. А германците, които ги гледаха от бонските тротоари под разцъфналите вишни, определено не бяха доволни: заради руските знамена, които по цял свят днес се свързват само с агресията срещу Украйна.

Анализът е препубликуван от „Дойче веле“. Заглавието е на Onovini