Анализи
Достоверни ли са сателитните кадри на ”Максар технолъджис”, показващи убити хора в Буча
Войната срещу фалшификатите
Вечерта на 4 април „Ню Йорк Таймс“ публикува видеозапис от сателит на американската компания ”Максар текнолъджис”. Твърди се, че кадрите са заснети от космоса над Буча на 19 март. Тъмните петна на изображението са на местата, където лежат телата на убитите хора. Като ориентири се посочват къщи и катастрофирали автомобили.
Според авторите на текста сателитните кадри доказват, че телата са лежали на пътя, по-точно на улица „Яблунска“ от 11 март. Спътникът ги записва на 19 март и на пръв поглед изглеждат убедително. Самият сателитен запис обаче не записва датата. Така че можем да кажем със сигурност само едно: телата на мъртвите хора и разбитите коли наистина лежат на улица Яблунска. Но кога точно е направена снимката, не е ясно. Версията на NYT има редица въпросителни. По-късно ще се върнем към тези съмнения и ще се опитаме да установим дали може да се вярва на сателитните изображения от ”Максар текнолъджис”.
Кадрите на Максар, публикувани и в YouTube на SkyNews
Коя е ”Максар текнолъджис”?
Maxar Technologies Inc. – е компания със седалище в Уестминстър, Колорадо, САЩ, специализирана в областта на комуникационните спътници и геопространственото разузнаване. Според публикация в The New Republic тя е основен изпълнител на министерството на отбраната на САЩ за геопространствено разузнаване. Американската армия е ключов клиент на ”Максар текнолъджис”. Компанията работи отлично и с медиите, особено по време на война.
Изображения от летище Kabul Airport на „Максар“
Макар че сателитни изображения и от други компании също си проправят път в отразяването на събитията в Украйна, в пресата те не могат да се конкурират с вездесъщото присъствие на „Максар“. Както неотдавна заяви президентът и главен изпълнителен директор на „Максар“ Дан Яблонски:
„Ако сте виждали сателитни изображения с висока резолюция, те вероятно са от спътник „Максар“.“
Редица медии използват снимките на „Максар“, без да се съмняват в тяхната достоверност. През февруари обаче например АП публикува текст с илюстрация сателитно изображение: „Комерсиалните сателитни изображения, подобно на моментни снимки във времето, не предоставят убедителни доказателства какво точно правят руските военни и защо.“
Бюро за новини „Максар“
„Максар“ има необичаен отдел – Бюро за новини. От 2017 г. насам тя популяризира безплатно изображенията, анализите и експертите на компанията сред водещи медийни организации в цял свят. Обхватът на програмата е огромен. Според „Максар“ снимките на хаоса на летището в Кабул по време на изтеглянето на американските войски от Афганистан миналата година са били включени в повече от 700 публикации. Броят на публикациите, използвали изображения на „Максар“ от Украйна, може да е по-голям.
Все пак не трябва да забравяме, че „Максар“ в никакъв случай не е неутрален играч, когато става дума за глобален конфликт, и следователно има ограничения в това, което достига до нас като изображения, пише американското издание, . Понякога те могат да предоставят не „неоспоримата истина“, а изкривено разбиране за историята.
Основен клиент на „Максар“
Възможностите на „Максар“ са разработени за служба на правителството на САЩ и неговите съюзници. Днес правителството остава важен клиент на „Максар“. Според ръководството на компанията тя осигурява 90% от „основната геопространствена информация, използвана от правителството на САЩ за целите на националната сигурност“. В продължение на почти десетилетие „Максар“ беше единственият доставчик на търговски сателитни изображения за министерството на отбраната, за което получаваше около 300 млн. долара годишно за достъп до своите сателити.
„Тези спътници не просто летят по света, заснемат изображения и ги добавят в архива си. Спътниците на „Максар“ често правят снимки, когато и където им е поръчано от клиентите на компанията. След като получат заданието, тези изображения се архивират и всеки може да ги закупи.“
Лора Курган, директор на Центъра за пространствени изследвания в Колумбийския университет
Обективност на спътниците
Няма такова нещо като неутрално изображение и това важи в пълна степен и за сателитните снимки. Но Шон Адей, експерт по медии и връзки с обществеността в университета „Джордж Вашингтон“, казва, че аудиторията на новините се отнася към сателитните изображения с по-голямо чувство за авторитет и обективност в сравнение с други видове фотографии. „Тъй като те имат високотехнологична страна, аудиторията е по-склонна да ги приеме за чиста монета.“
За да се намали пропагандното въздействие на изображенията, предоставяни от компаниите за геопроучване, новинарските агенции трябва винаги да посочват сателита, използван за заснемане на изображението, и да включват датата на заснемане на изображението, наред с други метаданни. И ако искат да разкажат за развитието на ситуацията, те трябва да предоставят и снимки „преди и след“, както и други снимки от небето или от земята, за да осигурят разнообразие от гледни точки – както направиха някои, но със сигурност не всички медии със снимки на разрушенията в Мариупол.
И така, кога сателитът на „Максар“ е снимал в Буча?
Както вече установихме, основната причина за недоверието към кадрите е оспорването на датата 19 март, посочена от NYT. По-голяма сигурност за датата на сателитните снимки дава самият уебсайт на „Максар“. Според данните нито един от спътниците на компанията не е снимал над Буча на 19 март – само на 28 февруари и 18 март (GE01), 21 (WV02) и 31 (WV03).
По данни на канала в Телеграм „Рибар“един или няколко спътника „Максар“ са били над Буча и Ирпиния именно на 19 март. Абсолютно сигурно е, че тази точка е пресякъл WV02 (WORLDVIEW-2). Докато самата компания Maxar твърди, че GE01 (GEOEYE-1) е направила снимките над Буча на 18 март. Очевидно WV02 (или не само той) е преминал над Бучеа, но не е направил снимки.
Невъзможно е да се определи кой от четирите сателита на „Максар“ е споделял информация с медиите за Буча. Въпреки това, като се имат предвид всички останали фактори, видеото за NYT вероятно е заснето от WV03, а кадрите са направени на или след 31 март.
„Рибар“ проверява ъгъла на слънцето над хоризонта, а софтуерът SunCalc успява да определи точното време на снимките и посоката на сенките, като според този канал в Телеграм, те са правени на 1 април в 11 ч. по Гринуич.
Руските военни са напуснали Буча на 30 март, потвърждава украинската страна. На 31 март кметът на града говори с вдъхновение за „освобождението“ на града. В речта му не се споменава за „трупове“ по пътя или за разрушения. Само два дни по-късно се появява нова информация за „стотици“ загинали.
„31 март ще остане в историята на нашето населено място и на цялата страна като ден на освобождението от руските орки, руските окупатори от въоръжените сили на Украйна, на нашата страна“, съобщава кметът с щастлива усмивка на лицето.
Пропуски във версията на New York Times
Абсолютно неясно е на какво се основава датата 11 март, когато се твърди, че са убити хората от Буча. В същото време е потвърдено, че много от тях са загинали в резултат на артилерийски обстрел от страна на украинските въоръжени сили (руската армия не е обстрелвала Буча, тъй като я окупира още през февруари).
Друг аргумент, че телата не могат да лежат на 11 (или 19) март, е тяхното състояние.
Нека чувствителните хора, бременните жени и непълнолетните да спрат да четат статията в този момент, тъй като по-нататъшната информация може да навреди на психиката (18+)
Температурите в Буча от 12 март са неизменно положителни, а от 21 до 26 термометърът се покачва до над +10. В същото време времето е слънчево.
Гнилостните промени на трупа започват 1-2 дни след смъртта като зеленикаво оцветяване на предната коремна стена (трупно зелено), което започва от дясната подбедрица, поради непосредствената близост на жлъчния мехур и черния дроб до повърхността на тялото (под влияние на техните ензими). На 3-4 ден по кожата се появяват мръснозелени ивици покрай кръвоносните съдове – гнилостна венозна мрежа. В края на първата седмица се развива трупен емфизем: натрупването на гнилостни газове в тъканите води, което води до увеличаване на обема, така че трупът придобива гигантски вид.
Части от тялото като ръцете, които са безжизнени от поне 1-2 дни, могат да бъдат разпознати по откритите им части. На тях се виждат зони на т.нар. изсушаване на кожата, които някои погрешно приемат за признаци на излагане на влага.
Така наречените „изпрани ръце“ на труповете, които показват излагане на вода, обаче изглеждат съвсем различно. В зависимост от температурата и влажността на въздуха, изсъхването на кожата обикновено отнема поне 24 часа, без да има гнилостни промени по ръцете.
Източник: telegra.ph
Гласове
Анализи
