Галъп: Радев и Стефан Янев са най-харесвани, 8 партии в парламента при вот сега

 

 

 

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сред всички имащи право на глас запазва паритет. Сред твърдо решилите да гласуват обаче ГЕРБ е първа политическа сила.

Това показва изследване на „Галъп Интернешънъл“ от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване, което следи десетки индикатори*.

Сред общите нагласи на всички имащи право на глас разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%) е символична. ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, а БСП с 4,9% е „на кантар“ с „Има такъв народ“ (4,8%). Също толкова минимална е разликата между новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%) сред всички имащи право на глас.

Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решилите да гласуват. След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.

Сред направилите своя избор да гласуват ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната“. ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане“ може да се очаква и „скрит вот“ в реална изборна ситуация. При ДПС следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите“ гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България“ – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли осем формации. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.

По традиция агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесваният политически лидер е президентът Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).

По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев още не е познат в достатъчна степен на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.

Устойчивостта в правителството

Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад, или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в кабинета е 26%, а недоверието – 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% – не. Останалите се колебаят.

Новите избори продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат.

Очевидно ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.

По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин.

На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“.

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна.

Общественото мнение у нас за пореден месец тази година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение на договора между двете ни страни срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. 10,7% дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато темата отново беше ескалирала.

––––––––––––––––––––––––

*Изследването е независимо. Вълната на интервюиране бе сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклонение: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.