Дългият опит в дългия преход ме научи, че при всяко разджуркване се появява някакво чудо

 

 

 

Дългият опит в дългия преход ме научи, че при всяко разджуркване се появява някакво чудо.

 

 

Първите бяха Джуна и Кашпировски. После се появи един, който по телевизора палеше водата. Тогава пак нямаше бензин. След това дойде едно старче и разджурка всичко. Изтъргува външния дълг, прибра си народните имоти, назначи бандит да лови бандити и ни каза да си таковаме таковата. На европейски „сменете си чипа“.

 

 

 

Бандита не улови ни един бандит, но много успешно ги размножи и ги обяви за елит. Е, зад гърба им викаше ПКП, но после ги целуваше по празните глави и всичко беше наред.

 

 

 

Сега пак се появиха чудотворци. Един построи чутовен завод за електромобили, но после се оказа, че не е точно така. Даже за електрически велосипеди не се говори вече.
После каза, че спрем ли да крадем, ще забогатеем.

 

 

 

Ние спряхме, но забогатя само той. Уж било само от тортите на жена му, но тя Лена по-знае.

Друг един Кокорчо обеща да срази с един удар Русия.

 
И руснаците, треперейки, маршируваха на 9 май.

 
Сега уредиха газ от САЩ с дирижабли, или подводници, или надуваеми танкери. Абе нещо такова.
А съучастникът му Лореал каза, че чул, но не бил сигурен, че този газ щял да е по-евтин и от руския, щото няма тръби, няма триене, а Камала и Бай Дън лично го копали в Кемп Дейвид.

 

 

Като стана дума за въздухоплаване, и самолети купихме.
Но там знаете какво стана. Дадохме луди пари, обучихме пилотите, скоро ще се пенсионират, а самолети няма. Няма и да има.

 

 

 

Важното е, че платихме картинките. Само едно не е ясно: платихме за самолети или платихме на нови чудотвоорци, стройно обединени в НПО, които всяка нощ атакуват паметници.

 

 

Такава им е задачата. Да дискредитират историята.

 

 

Сигурно това е ответния удар, от който треперят рашките.
А ние чакаме някой пак да почне да пали водата.

 

 

Богомил Бонев