Папа Франциск: „Лаят на НАТО пред вратата на Русия“ може да е довел до нахлуването в Украйна

 

 

 

Той определи отношението на Русия към Украйна като „гняв, който не знам дали е бил провокиран, но може би е бил улеснен“ 

 

 

Папа Франциск заяви, че „лаят на НАТО пред вратата на Русия“ може да е довел до нахлуването в Украйна и че не знае дали други държави трябва да доставят на Украйна повече оръжия, предаде Bloomberg TV Bulgaria

 

 

В същото време папата изрази съжаление за бруталността на войната и разкритикува лидера на Руската православна църква, че защитава инвазията с религиозни термини, като предупреди, че Московският патриарх Кирил „не може да се превръща в олтарното момче на Путин“.

 

 

 

 

Папа Франциск направи коментарите си в интервю за италианския ежедневник Corriere Della Sera. Той определи отношението на Русия към Украйна като „гняв, който не знам дали е бил провокиран, но може би е бил улеснен“ от присъствието в близките страни на Организацията на Северноатлантическия договор.

 

 

 

Междувременно Московският патриарх Кирил изнесе проповед във вторник в Архангелската катедрала в Кремъл, в която невярно твърди, че Русия никога не е нападала друга държава.

 

 

 

„Ние не искаме да воюваме с никого, Русия никога не е нападала никого“, е казал патриархът, цитиран от информационна агенция Интерфакс. „Удивително е, че една велика и могъща държава никога не е нападала никого“, добави той. „Тя само е защитавала своите граници.“

 

 

 

От февруари насам папа Франциск изразява съжаление за страданията на украинците и осъжда инвазията, но се въздържа да назове изрично Русия като агресор, отразявайки както ватиканската традиция на неутралитет и собствената си програма за по-добри отношения с Руската православна църква, така и нежеланието да съгласува Ватикана с външната политика на САЩ.

 

 

 

 

„В Украйна конфликтът беше създаден от други държави„, каза папа Франциск в интервюто, без да посочи кои са те. Той оприличи войната на други конфликти, които според него са подклаждани от международни интереси: „Сирия, Йемен, Ирак, една след друга войните в Африка“.

 

 

 

„Не знам как да отговоря – твърде далеч съм – дали е правилно да снабдяваме украинците“ с оръжие, каза папата. „Това, което е ясно, е, че в тази земя се изпитват оръжия… Войните се водят за това: да се изпитат оръжията, които сме направили“.

 

 

 

В миналото украинците са критикували папата, че описва конфликтите им с Русия като „братоубийствени“, което според тях омаловажава агресията на Москва.

 

 

 

Папата заяви, че е готов да пътува до Москва, за да се срещне с президента Владимир Путин и да апелира за мир, но Кремъл не е отговорил на предложението. Той каза, че е казал на руския посланик във Ватикана в началото на войната: „Моля, спрете.“

 

 

 

Междувременно в сряда, Руската православна църква упрекна папа Франциск, че е използвал грешен тон, като е призовал патриарх Кирил да не става „олтарно момче“ на Кремъл, като предупреди Ватикана, че подобни забележки ще навредят на диалога между църквите, предаде Reuters.

 

 

 

Руската православна църква изрази съжаление, че месец и половина след като Франциск и Кирил, патриархът на Москва и цяла Русия, са разговаряли директно, папата е възприел такъв тон.

„Папа Франциск избра неправилен тон, за да предаде съдържанието на този разговор„, заяви Московската патриаршия, макар че не спомена изрично коментара за „олтарното момче“.„Подобни изявления едва ли ще допринесат за установяването на конструктивен диалог между Римокатолическата и Руската православна църква, който е особено необходим в настоящия момент“.

 

 

 

75-годишният Кирил, близък съюзник на Путин, вижда войната като защитна стена срещу Запада, който смята за упадъчен, особено по отношение на приемането на хомосексуализма.

 

 

 

Руската православна църква е най-голямата от църквите в източноправославната общност, която се е отделила от западното християнство по време на Великата схизма през 1054 г. Днес тя има около 100 милиона последователи в Русия и още толкова извън нея.

 

 

 

В Украйна има около 30 милиона православни вярващи, разделени между Украинската православна църква на Московската патриаршия и две други православни църкви, едната от които е автокефалната или самоуправляваща се Украинска православна църква.

 

 

 

 

85-годишният Франциск поиска среща в Москва с Путин за Украйна, но в сряда Кремъл заяви, че няма споразумение за това.

Русия и Западът представят конфликта в Украйна по много различен начин.

 

 

 

Москва нарича действията си „специална военна операция“ за разоръжаване на Украйна и защитата ѝ от фашисти. Киев и западните му поддръжници твърдят, че твърдението за фашизъм е абсурдно, и заявяват, че Русия води непровокирана война, която заплашва по-нататъшното съществуване на Украйна като суверенна, демократична държава.

 

 

 

Московската патриаршия цитира Кирил да казва на папа Франциск на 16 март, че западните медии не са успели да отразят точно ситуацията в Украйна – често срещано руско оплакване.

 

 

 

Кирил заяви, че конфликтът в Украйна е започнал през 2014 г., когато протестите са свалили проруския президент. Кирил отбеляза това, което според него е преследване на рускоговорящи в украинския пристанищен град Одеса. Украйна отрича подобно преследване.

 

 

 

Но Кирил също така изрази скръбта си от конфликта.

 

 

 

 

„Разбира се, тази ситуация е свързана с голяма болка за мен. Моето паство е от двете страни на конфронтацията, те са предимно православни хора„, цитира думите му патриаршията.

 

 

 

„Как можем да съдействаме за умиротворяването на воюващите с единствената цел да се постигне укрепване на мира и справедливостта?“

 

 

 

 

Путин също така посочи разширяването на НАТО до границите на Русия като причина за конфликта в Украйна, въпреки че според него при разпадането на Съветския съюз са били дадени уверения, че алиансът няма да се разширява – въпрос, който Кирил засегна.„Патриарх Кирил припомни още, че в края на съветската епоха Русия получи уверение, че НАТО няма да се придвижи и на сантиметър в източна посока“, заявиха от Московската патриаршия. „Това обещание обаче беше нарушено.“

 

 

 

Съединените щати и НАТО отричат да са давани такива уверения, но казват, че страните са свободни да кандидатстват за присъединяване към алианса, който според тях е чисто отбранителен и не представлява заплаха за Русия.

 

Блумбърг, Дунав мост