Мисля, че сега е моментът Опра да удари едно рамо на Кирил. Мисля и, че всички забравиха и тази негова лакардия, както и всички малки невинни лъжи, които ставаха все по-големи (от пробиотика с кокичето до нарушението на конституцията) и за които упорито мнозина си затваряха очите, за да не признаят пред себе си, че са станали жертва на най-елементарна измама от посредствен лъжец.
Второто е по-обидно.
Сега от честолюбие обвиняват Путин. Не е той, а собствената ни глупост ни докара дотук.
Финалният монолог на градоначалника от „Ревизор“ на Гогол винаги е актуален в такива ситуации.
А Кирил Петков и Асен Василев минаха пътьом оттук, почти без да искат, а ги засипа златен дъжд.
В това има нещо симпатично, защото е напълно абсурдно, а този свят може да се разбере истински само като пълен абсурд.
Явор Дачков