Кисинджър пред бТВ: След края на войната Европа трябва да възстанови връзките с Русия

 

 

 

– Д-р Кисинджър, очаквахте ли коментара ви за войната в Украйна, направен в Давос, да предизвика такава реакция?

 

 

– Това, което имах предвид в Давос, е че сме влезли в период, в който краят на войната трябва да вземе предвид както политическите цели, така и военната обстановка. Не може просто да се продължи войната, без някаква обща цел, към която двете страни да имат отношение. В интервю за „Файнейшъл таймс“ украинският президент очерта в основни линии възможните цели. Той казва, че ако се върнем към границите преди войната, това ще бъде една голяма победа.

 

 

И след това можем да продължим да обсъждаме какви са териториалните претенции за останалите 7% от територията на Украйна, които са част от проблема за границите между двете страни в Крим. Това е, което имах предвид, а не че Украйна трябва да се откаже от територия в интерес на Русия, за да постигне мир. Но ние сме далеч от този изход, защото 20 % от украинската територия в момента е окупирана от Русия. И тази територия трябва да бъде върната на Украйна преди да за почнат да се обсъждат каквито и да било споразумения.

 

 

– Войната на Русия срещу Украйна постави въпроса част ли е тя от Европа?

 

 

– Бъдещето на взаимоотношенията между Европа и Русия трябва да се вземат много сериозно. Русия е била част от европейската история цели 500 години. Тя е била част от всички големи кризи, също така, участник в едни от най-големите победи в европейската история. Затова, когато се намери изход от войната, трябва да бъдат възстановени връзките с Русия. И един основен въпрос ще трябва да намери своя отговор- дали Русия ще бъде част на Европа, или ще бъде придатък на Азия край границите на Европа. Смятам, че мисията на западната дипломация трябва да бъде, както и на руската, да се върнат обратно към онази историческа даденост, в която Русия, въпреки всички проблеми, които е създавала, е била част от общата европейска система.

 

 

– Несъмнено конфликтът предизвиква и опасенията на обществото за възможното използване на ядрена сила. Все по-нарастващо е притеснението от използването им като аргумент за решаване на кризата.

– Ядрените оръжия съществуват от 70 години и държавите отделят милиарди долари, за да могат да ги развиват. И през цялото време ги усъвършенстват с нови и нови технологии, но никога не са дръзнали да ги използват. Не мисля, че ще се стигне до това и сега. Дори когато са били във война със страни, които не притежават ядрено оръжие, дори тогава и Русия, и Съединените щати са приемали своето поражение или са отстъпвали без да използват ядрените си арсенали.

 

 

 

– Каква е ролята на съвременния политически лидер?

– Да създава връзки между целите и ценностите си и това на неговото общество към ценностите на системата, в която той работи. Аз винаги настоявам решенията да стъпват на точен и коректен анализ на условията, в които даден лидер действа. Но аз смятам, че един лидер не може да бъде средство на обстоятелствата и да действа като машина, защото изкуството на ръководенето е да придвижва обществото, откъдето е в момента дотам, където не е било. А това изисква голям набор от ценности.

 

 

 

– Можете ли да кажете име на политик, като конкретен  пример за политическо лидерство от Балканите?

– Не не мога, но това е защото не мога да проследя всичките детайли в развитието на Балканите. Усилието да се създаде една истинска общност от независими и икономически жизнеспособни държава. Това е голямата задача за постигане в отделните страни в региона. Но отношенията са сложни и тази задача не може да бъде осъзната от отделните държави там.  Затова и не мога да ви кажа имената на определени лидери.

 

 

Източник: бТВ