Личности

На 91 г. почина Михаил Горбачов – „бащата на Перестройката“

На 91 г. почина Михаил Горбачов – „бащата на Перестройката“

 

phpswhzhy_559x345

 

 

 

 

Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов почина на 91-годишна възраст след дълго боледуване, съобщиха от Централната клинична болница в Москва, цитирана от ТАСС, РИА Новости и Интерфакс.

 

 

 

По-рано през деня стана ясно, че той е настанен в лечебното заведение, но без да се споменават подробности за състоянието му.

 

 

 

 

От 2020 г. Михаил Горбачов живееше в болницата по искане на лекарите заради изключително влошеното си здраве и КОВИД пандемията. Той бе частично парализиран.

 

 

 

 

Бившият генерален секретар е имал проблеми с бъбреците. Той лежи в специално отделение в Централната клинична болница и почина във вторник вечерта.

Горбачов бе един от големите съветски лидери през миналия век, като политическата му кариера датира още от 1955 г.

„Михаил Горбачов почина тази нощ след тежко и продължително боледуване“, съобщиха от Централната клинична болница.

Тази година бившият президент на СССР навърши 91 години.

 

 

 

 

Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

 

 

 
Наричаха го „бащата на Перестройка“ в СССР – набор от вътрешноикономически и политически реформи в рамките на съветската държава.

 

 

 

 

С идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка.

Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Горбачов ще бъде погребан на Новодевичевото гробище в Москва, до съпругата му, съобщава близък на семейството.

 

 

 

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Красногвардейски район на Северо-Кавказкия край, днес – Ставрополски район, тогава в СССР, в селско семейство. Баща му Сергей е бил тракторист, а майка му Мария цял живот е работила в колхоза, припомня биографията му ТАСС.

 

 

 
През 1955 г. Михаил Горбачов завършва юридическия факултет на Московския държавен университет Ломоносов, а през 1967 г. – задочно Ставрополския селскостопански институт, като се дипломира като агроном и икономист. Работи за кратко в прокуратурата в Ставропол, но почти веднага преминава на работа в Комсомола.

През 1952 г. влиза в редовете на КПСС, а излиза от комунистическата партия през август 1991 г.

От 1971 до 1991 г е член на Централния комитет на КПСС.

 

 

 

През 1978 г. го избират за секретар на ЦК на КПСС, след което пристига в Москва. Отговаря по въпросите на селското стопанство.

През 1980 г. влиза в състава на политбюро, а от 11 март 1985 г. до 24 август 1991 г. е генерален секретар на ЦК на КПСС, избран на поста след смъртта на Константин Черненко.

Предлага го лично външният министър на СССР Андрей Громико.

 

 

През 1985 г. е инициатор за провеждането в СССР на кампания срещу алкохола, а през 1986 г. провъзгласява политиката на гласност, в хода на която са свалени всички цензурни ограничения, обявена е свобода за средствата за масова информация, започват да се публикуват забранени до този момент художествени творби, исторически документи и др.

В същата 1986 година Горбачов за първи път използва термина „перестройка“ за обозначаване на началото на промените в страната. Горбачов подчертава, че поставя знак на равенство между думите „перестройка“ и революция“.

Във външната политика Горбачов залага на отказ от конфронтация с държавите от капиталистическия лагер, издига като приоритет общочовешките ценности в международните отношения и държи курс на разоръжаване.

 

 

 

 

През 1986 г. Горбачов прави стъпка към пазарна икономика –позволява на хората да създават малки частни фирми за първи път от близо седем десетилетия. Така се появяват първите частни кафенета, ресторанти и магазини. Дава се и зелена светлина за валутната търговия. Чуждестранните марки започнат да стъпват и да се утвърждават на съветския пазар.

 

 

 

 

Михаил Сергеевич и Раиса, смятана дори за генерален секретар в сянка, непрекъснато обикалят страната, срещат се с трудовите колективи, разясняват новата политика на КПСС. Обикновеният съветски гражданин може свободно да пипне своя лидер, да му зададе дори неудобен въпрос, да спори с него – нещо немислимо в продължение на 70 години. Горбачов се среща всекидневно с руснаците, които първоначално го приемат радушно и му симпатизират.

След като поема властта в Кремъл Горбачов се стреми да установи близки приятелски отношения с всички западни лидери.

 

 

 

Британският премиер Маргарет Тачър вече е очарована от него, благодарение на нея постепенно за американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, френския президент Франсоа Митеран и за германския канцлер Хелмут Кол Горбачов се превръща просто в „Миша“ и съветският лидер се обръща към тях на малки имена – нещо немислимо за генералните секретари преди него.

 

 

С първата си среща в Женева през ноември 1985 г. Михаил Горбачов и Роналд Рейгън поставят началото на края на Студената война

 

 
Половин година след избирането си за генерален секретар Горби, който вече е звезда на Запад, се среща в Женева с американския президент Роналд Рейгън, като двамата започват дълги и трудни преговори за ядрено разоръжаване. И макар че край Женевското езеро съветският колхозник нарича Рейгън „динозавър“, а някогашният актьор каубой описва Горбачов като „твърдоглав болшевик“ между двамата все пак се заражда взаимна симпатия. Тази среща поставя началото на края на Студената война, а мнозина приемат, че финалът настъпва на срещата в Малта през декември 1989 г., когато съветският президент и американският му колега Джордж Буш се договарят за демократизирането на Източна Европа и за обединението на Германия.

 

 

По време на първата си среща с Рейгън в Женева Горбачов произнася историческата фраза, че докато той е президент никога няма да започне война срещу САЩ.

За да покаже мирните си намерения Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан, а на 8 декември 1987 г. подписва с Рейгън в Белия дом един от най-значимите договори за гарантиране на мира в света – Договорът за съкращаването на ракетите със среден обсег. Това е първият договор за разоръжаване след края на Втората световна война.

 

 

 

Съветският президент гостува на американския Роналд Рейгън и на вицепрезидента Джордж Буш в Ню Йорк през декември 1988 г. Месец по-късно Буш-старши се заклева като президент на САЩ

През юни 1987 г. в Западен Берлин пристига американският президент Роналд Рейгън. Десетки хиляди германци демонстрират по онова време по улиците на Берлин срещу неговото посещение и политиката на САЩ. Речта на Рейгън, произнесена на 12 юни пред Бранденбургската врата, все пак остава в историята. Думите му: „Mr. Gorbachev, tear down this wall!“ (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!) вълнуват повечето германски граждани и днес. Година по-късно президентът Рейгън казва, че вече не смята СССР за „Империя на злото“.

 

 

 

За краткото време, в което е бил начело на Кремъл, Горбачов се среща 5 пъти с Рейгън и шест пъти с приемника му в Белия дом Джордж Буш. Това не е правено от никой руски или съветски политик преди Горбачов. След него Борис Елцин се среща с президентите Буш и Клинтън общо 18 пъти. Времето на двамата лидери – Горбачов и Елцин – е периодът на най-близки отношения между Русия и САЩ в историята.

 

 

 

 

 

Вятърът на промените вече е обхванал Източна Европа и връщане назад няма. Берлинската стена рухва на 9 ноември 1989 г., ден преди в България да падне Тодор Живков.

Същата година започва и изтеглянето на руските военни части от Източна Европа, като освен това СССР се отказва от контрола над държавите от социалистическия блок.

През 1990 подписва договор с Германия за урегулиране на отношенията, вследствие на което става възможно обединението на ГДР с ФРГ.

На 15 март 1990 г. е избран за президент на Съветския съюз.

 

 

На следващата година в Ново Огарьово, в обстановка на секретност, се провеждат преговорите с президентите на 9 от 15 съюзни републики в СССР, сред които Украинската и Беларуската, като се подписва споразумение за създаването на Съюз на суверенните държави.

Подписването е осуетено с опит за преврат, а в нощта на 18 срещу 19 август 1991, докато Горбачов е на почивка в Крим, група представители на висшето съветско ръководство сформира държавен комитет по извънредното положение.

 

 

 

 

Слизайки от самолета облеченият в светлосиви панталони и яке в същия свят президент на СССР изглежда повече от съкрушен. На лицето му е изписано объркване, дори страх, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в шок. В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване дейността на КПСС на територията на РСФСР.

 

А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста генерален секретар на ЦК на КПСС и да подпише указ за забрана на КПСС. Решение аплодирано от цял свят и заклеймено от комунистите.

 

 

 

 

На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР.

 

На 8 декември 1991 г. в Беловежката гора президентите на Русия и Украйна Борис Елцин и Леонид Кравчук заедно с лидера на Белорус Станислав Шушкевич, без съгласуване със съюзното ръководство, подписват споразумение, с което дефакто полагат началото на разпада на СССР.

 

Горбачов е уведомен за подписването постфактум.

 

 

 

 

 

На 25 декември 1991 г. първият и единствен президент на СССР Михаил Горбачов обявява оставката си по телевизията.

На следващия ден e приета декларация, която обяви, че СССР прекратява съществуването си.

 

Червеният флаг със сърпа и чука над Кремъл беше сменен с бяло-синия-червен трикольор на Русия.

 

Горбачов е отстранен от власт, за да не бъде подписан новият договор между републиките, а в страната е въведено извънредно положение.
Опитът за пуч обаче претърпява неуспех след масови граждански протести, а заговорниците са арестувани.

През 1991 г. Горбачов подписва независимостта на Литва, Латвия и Естония в качеството си на председател на Държавния съвет.

 

 

 

 

 

След августовските събития същата година политическите му позиции обаче отслабват.

От 1992 той оглавява Международния фонд за социално-икономически и политологични изследвания, а до 2017 заема президентския пост начело на основаната от него международна неправителствена екологична организация „Международен зелен кръст“.

 

 

 

 

 

През 1996 г. участва в изборите за президент на Руската федерация, но събира едва 0,51% от гласовете, а държавен глава става Борис Елцин.

През 1999 г. е един от инициаторите за създаването на Форум на лауреатите на Нобеловата награда за мир. Обществената му дейност продължава през годините, а самият той е носител на Нобел за мир от 1990 г.

Удостоен е с над 300 държавни и обществени награди, автор на десетки книги, а през 2004 г. получава „Грами“ за озвучаването на музикалната прказка на Прокофиев „Петя и вълкът заедно със София Лорен и Бил Клинтън.

 

През 2009 г. записва диск с „Песни за Раиса“, посветени на съпругата му, до която ще бъде погребан.

 

 

 

 

 

Най-голямата лична трагедия, която бащата на перестройката преживя след като напусна Кремъл, бе загубата на любимата му съпруга Раиса Максимовна Горбачова. Тя бе негова спътница в живота от студентските години. Самият той признава, че зад всеки успял мъж стои една жена. Така че амбициозната му съпруга има немалка роля за редица съдбоносни решения на Горбачов като съветски лидер.

 

 

 

Стресът причинен от августовския пуч на консерваторите в КПСС срещу президента през 1991 г. отключи онкологично заболяване у Раиса Максимовна и тя си отиде през 1997 г. в германска клиника след дълга битка с рака. На погребението й Горбачов за пръв път бе заснет да плаче публично. Раиса Горбачова придружаваше неотлъчно съпруга си по време на обиколките му в СССР и в чужбина и тя бе първата съветска Първа дама. След кончината й Михаил Горбачов и дъщеря им Ирина основаха благотворителна фондация в нейна памет.

 

 

 

 

 

През май 2015 г. Горбачов е хоспитализиран в Москва, но скоро изписан.

През ноември 2016 г. в московска клиника на Горбачов е поставен пейсмейкър. Операцията е извършена от Евгений Блохин, хирург в Централната клинична болница. Също през 2016 г. той претърпява и операция за подмяна на лещите поради катаракта..

През 2019 г. той лежи често и дълго в болница, а през декември е с пневмония.

 

Путин ще изкаже дълбоки съболезнования по повод смъртта на Горбачов и сутринта ще изпрати телеграма до семейството и приятелите му, заяви Песков пред РИА Новости.

 

Миналата година руският президент Владимир Путин поздрави последния съветски лидер Михаил Горбачов по повод 90-годишния му юбилей, като го нарече изтъкнат държавен деец на съвремието.

 

 

„Вие по право принадлежите към плеядата от ярки, оригинални хора, изтъкнати държавни дейци на съвремието, значимо повлияли хода на родната и на световната история“, отбелязва Путин в поздравлението до юбиляря.

Професионалният и жизненият опит, енергичността и творческият потенциал на Горбачов му помагат и до днес активно да участва в обществения живот, да следи осъществяването на международни хуманитарни проекти, посочва Путин в телеграмата, публикувана на сайта на Кремъл.

 

 

„В Германия няма да бъдат забравени мъжествените ви действия в името на мира и свободата. С политическите си решения и вярата в обединена Германия вие дадохте решаващ принос, за да бъде преодоляно по мирен път разцеплението на европейския континент“, се казва в поздравително послание до последния съветски лидер от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, разпространено от офиса му в Берлин.

 

 

В интервю за ТАСС по повод юбилея си Горбачов заявява, че гласността е била необходимо условие за преобразованията в Съветския съюз. „Без гласност в страната нищо нямаше да се промени“, казва той.

 

 

Горбачов отбелязва, че го критикуват заради неговата „доверчивост“. „Но ако нямах доверие към хората, към народа, перестройката изобщо нямаше да започне“, изтъква той, посочвайки, че смята перестройката за главното дело на живота си.

 

 

„Дълбоко съм убеден, че перестройката бе необходима и че я водехме във вярната посока. Основното, което постигнахме в страната, е, че хората получиха свобода, сложиха край на тоталитарната система“, казва Горбачов. Той определя като ключови постижения на международната арена от онова време края на Студената война и радикалното намаляване на броя на ядрените оръжия.

 

 

 

Мненията за човека, който оглави КПСС и СССР през март 1985 г. и стана най-младият генерален секретар на съветската компартия са повече от полярни. В повечето държави извън Русия и днес боготворят Горби и го смятат за човека, донесъл свобода и демокрация в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за бившите европейски социалистически страни Михаил Горбачов е герой, дръзнал да се изправи срещу тоталитарната система и да реформира социализма, слагайки по този начин край на комунистическата диктатура.

 

 

 

 

Той получи Нобелова награда за мир през 1990 г., а списание „Тайм“ го обяви за човек на десетилетието заради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите изследвания показват, че мнозинството от гражданите ненавиждат единствения съветски президент, обвиняват го за разпадането на СССР, смятат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които са му преведени в сметки в Швейцария и в други западни държави

 

Епицентър

Личности

More in Личности

niama-zdravo-miasto-po-ratsete-mu-708

Няма здраво място по ръцете му! Ужасяваща СНИМКА на Горбачов изтече в мрежата

юли 2, 2022
0000534646-article2

Германският министър на икономиката вече се къпе за 5 минути заради Русия и Путин

юни 24, 2022
меркел

Пълен потрес! Вижте как се промени Меркел, откакто не е канцлер / СНИМКИ

юни 3, 2022
alen-delon-shokira-iziavlenie-che-shte-975

Светът плаче: Ален Делон с прощални думи преди евтаназията

април 21, 2022
жириновски991-ratio-vladimir-zhirinovski

Почина Владимир Жириновски

април 6, 2022
big_121

„Уолстрийт джърнъл“ гръмна със сензационна новина: Роман Абрамович е отровен

март 28, 2022