Поптодорова: Путин е с гръб до стената. Бълнува посред бял ден

Това заяви в интервю за ФрогНюз бившият посланик на България във Вашингтон.
Ето и цялото интервю:

Госпожо Поптодорова, очаквано ли беше това решение на Путин да обяви частична мобилизация и какво означава това за реториката на Москва, която упорито продължава да нарича инвазията в Украйна “специална военна операция”?

Не е изненада обявяването на тази така наречена “частична мобилизация” за всички, които следят събитията. По-скоро се питахме дали Путин ще посмее да го направи и кога. Всички обстоятелства и събития досега водеха до такъв извод – за необходимостта от такава мобилизация.

Путин беше изправен пред два варианта. Единият бе да се оттегли, което означава поражение. Това е тотално неприемливо за него и го знаем от самото начало. Въпрос на време беше как и под каква форма ще обяви мобилизация. Според данни на разузнавателни служби загубите на Русия достигат до 80 хил. от живата й военна сила, които са убити или ранени – извадени са от строя. Тази липсваща бройка трябваше да се допълни.

До момента Путин използваше редовната армия. Опита да вкара чеченци, “Вагнер”… Пригожин отиде да набира доброволци от затворите сред най-тежките престъпници в Русия, но и този необичаен контингент очевидно не може да свърши работа. Последният напредък на украинските въоръжени сили принуди Путин, който е с гръб до стената, да обяви тази мобилизация.

Как ще се случи това е друг голям въпрос. Това означава много сериозна организация.

Международни анализатори вече посочиха, че това няма как да стане веднага – нужно е оборудване и обучение, а Русия няма ресурс. 

Точно така. Нужни са и командири. Русия няма с какво да обучава тези нови попълнения. Това е бавен процес, но показва намеренията на Путин да води война до последна капка кръв. И да – това вече е война. Няма как една военна мобилизация да се обясни със “специална военна операция”. И ще се усети от руските граждани.

Сигнали за тази мобилизация има от доста време. Вие също го споменахте. Последният такъв може би дойде вчера с приемането на промени в закона, които предвиждат по-строги наказания за дезертьори по време на военна мобилизация.

Да. Още вчера се знаеше. Беше въпрос на дни. Очевидно се изчакваше, за да се види ситуацията на бойното поле. Резултатите очевидно са неудовлетворителни и бе взето това много неблаговидно за Путин решение.

Какво ще направи Западът – ще изпрати още оръжия на Украйна, е се намеси пряко в конфликта… Възможно ли е тази заплаха за употреба на ядрени оръжия да се окаже реална?

Това е военна ескалация. Западът ще продължи да подпомага Украйна, както бе заявено не веднъж. Вчерашният ден изобилстваше от подобни категорични публични декларации от страна на европейски лидери. Подкрепата за Украйна ще продължи и може би даже с още по-силна мотивация, защото няма съмнение, че граници за Путин няма.

Русия възприема опита на западни държави да се ангажират по въпросите с демократични правила в страната като заплаха. Самият той днес го заяви много агресивно и дори арогантно – че Русия е под заплаха и свободният свят иска да унищожи Русия. Това е бълнуване посред бял ден. Въпросът от тук нататък е как да се стигне до спиране на смъртта.

Не е ли въпрос и това дали руснаците ще повярват на тази реторика? Вече се разпродават билети еднопосочно от Русия за други държави, мобилизира се полицията заради страх от протести срещу мобилизацията. Възможно ли е народът, който е облъчван от пропагандата на държавните руски медии, да реагира и да се случи революция, преврат? 

Да. Сега войната влезе в домовете на руснаците, но не през телевизора, а през прага им и това ще има реакции. Опасението ми е, че това култивирано дълбоко в съзнанието и подсъзнанието на руснаците чувство за застрашената Русия, ще задейства по-възрастните поколения, хората, които не са били навън, за да сравнят как живее останалия свят. Ще има немалък процент от хора, които ще подкрепят тази мобилизация. Ще се чуят много по-силни гласове против.

Всички мерки, които Путин въведе досега – военната цензура, наказания срещу всякакъв опит да се каже истината за това как върви войната, ще бъдат санкционирани възможно най-тежко. Репресивната машина ще се задейства много тежко, за да потисне вероятността от народен бунт. Освен това той няма водач към момента. Руското общество не изглежда готово за такава радикална промяна.

Какво означава това за България? Днес военният министър Димитър Стоянов посочи, че има заплаха за националната ни сигурност, но няма пряка опасност за страната ни. Какво може да се случи? 

От самото начало определени анализатори у нас, които са добри познавачи, предупреждават за риска от разлив на тази война. Спасява ни членството ни в НАТО. Трябва да си спомним искането на Путин Алиансът да се върне в границите си преди 1997 г., които изключват Румъния и България. Това е пряк опит за посегателство върху суверенитета на други държави.

Ако лудостта стигне до там да се върви напред само със сила и военни действия, ако Кремъл понечи да нападне държава от НАТО, пактът ще отговори. Това ще е тревожно развитие, защото ще означава война. Не мисля, че ще се стигне до Трета световна война. Русия няма да намери съюзници.

Тя и тук е сама, независимо, че другарува с Китай, Казахстан. Друго е да пратиш свои войници. Не си представям Си Дзинпин да прати китайски войници да се бият. В този смисъл смятам, че Кремъл е поел една доста самотна и отчаяна битка, която е обречена.

 

 

 

Кога ще свърши този конфликт? Имате ли прогнози?

Никой не може да се ангажира с прогнози. Голямата питанка е какво ще се случи с Донецк и Луганск. Стигаше само референдумът. Вече с мобилизацията се оформят всички очертания на война. Въпросът е или – или. Украйна няма да отстъпи, тя ще иска да си върне земите. Смятам, че войната ще продължи и следващата година.

интервю на Джесика Вълчева, Фрог нюз