Писна ми, ама адски ми писна да слушам как веднага трябва да пратим военно-техническа помощ на Украйна

 

 

От сутрин до вечер от телевизорите журналисти и гости бълват омраза и съскат „оръжие, евроатлантизъм, оръжие, евроатлантизъм, евро, евро, евро….“

 

 

Участниците в това телевизонно шоу с много ясен сценарист и режисьор, са просто говорещи глави. Помните ли това шоу? Едни кукли с вид на актуални политици говорят. Та и тези така – едни кукли, ама живи, с вид на питащи и едни, играещи си на политици, си говорят. Или по-точно изговарят реплики, които са им зададени в сценария. Собствена мисъл няма. Настъпва лека паника, когато звукът в слушалцицата изчезне или пък гостът си позволи да отговори нещо, което го няма в сценария.

Участниците са едни и същи – действащи политикани, бивши политикани и стипендианти на едно юридическо лице с нестопанска цел, направо идеална цел – да бъде затрита България като държава и ние като народ. Ще вземе да им се получи, много са старателни и добре си заработват парите. И едните, и другите.

 

 

 

На мен лично ми писна, ама адски ми писна да слушам как веднага трябва да пратим военно-техническа помощ. И това се повтаря от озлобени бивши някакви уж военни специалисти, пяна на устата им излиза от зор – война, война, война. И едни политиканчета, които съвсем предвидливо са изпратили семействата си в чужбина, а тук стенат оргазмично за оръжие и война.

 

 

 

Сега вече включиха в химна на глупостта си и темата за еврото. А къде тук е България, българите и нашите проблеми. Помня доста и помня отдавна, но такива ПРОДАЖНИЦИ и то в такова количество не сме избирали. Пардон, били сме накарани да избираме. Защото на политическата сергия стоката ни се предлага от партиите.И ето какво изложиха те – алчни, мразещи народа си и продажни дребни душици, за които ние не значим нищо.

 

 

 

За тях не съществува демографската катастрофа, не съществуват бедни и болни българи, не съществува „война на пътя“, предизвикана от употреба /а това значи и масово разпространение/ на наркотици, не съществуват пътища-убийци, не съществува болно здравеопазване и умиращо образование.

 

 

 

Не, тях ги вълнува само и единствено това, което съдържа евро – в прекия и преносния смисъл на думата. И оръжие.

 

 

Проблемът е, че хора, дето уж с духа се занимават, като някакъв тео ушев, също се включиха в общия рев за евро и оръжие. А би трябвало да ги вълнуват други неща и битката им да бъде за българската култура. Но, не би.

 

 

В този театър на абсурда не можем да не отдадем дължимото и на журналистите – другата група говорещи глави. За съжаление са единици тези, които пазят честта на професията и не позволяват от километри да личат пристрастията им, не правят евтини внушения и са равно отдалечени от всичките си гости. Просто са единици.

 

 

 

В масовия случай, когато гостът е политнекоректен /незнайно как попаднал в студиото/, бива прекъсван, нападан или противопоставен на другите двама или трима, които заедно с водещия си стават една армия срещу един. Или пък се започват едни драматични придихания, почти подсмърчане и почти трагизъм. Твърде жалки представления за аудиторията, която явно е третирана като сбирщина от лумпени, които мислят само и единствено за хляба и студуването през зимата. А това са такива дребнотемия за въздигнатите и духовно извисени любители на еврото и оръжията.

 

 

Да не стигнем до Ботевото „Хляб или свинец!“

 

 

Цветеслава Гълъбова