Дачков: Путин е стената, в която се разбива извратеният неолиберализъм

 

 

Речта на Путин във Валдай беше забележителна, както и всичките му знакови изяви от Мюнхен 2007 насам. Искрено съжалявам, че моите приятели либерали нямат уши да чуят и очи да видят, а върху ума им е паднало покривало. Ковьорче върху соцтелевизора – това е западната пропаганда днес.

Путин е изключителен политически лидер с рядко съчетание на прагматизъм, ясна идеология и визионерство. С отчетливо чувство за историчност и поглед в бъдещето, с изумително рационален подход в настоящето. Без да е маниак, без да пие или да се друса и без да губи самообладание, въпреки огромния вътрешен и външен натиск в продължение на 20 години.

 

 

Путин е изумителен политически феномен.

 

 

Политически лидер, който през всичките години на своето водачество държи баланса между твърдостта и търпението. Оправя се с олигарси от Березовски (който го издигна за президент), през Ходорковски (прозападен мошеник от либерален тип а ла „Глобална България“ по нашенски, но на стократно по-високо ниво) до днешните предатели, които веднага се свиха, щом започна Специалната военна операция в Украйна.

 

 

 

Същевременно държи баланс във външните отношения, водейки война със Запада и консолидирайки останалата част от света срещу Щатите. Това е товар, който малцина могат да издържат. Путин е лидер от ранга на старите класически политици от 20 век и това особено се откроява на фона на днешната бутафория от западна пластмаса и хиалуронова киселина. За Байдън не е и прилично да се споменава в този контекст.

Интересно е, че гласът на Владимир Путин е мек, почти нежен и отива повече на рецитатор на Есенин, отколкото на сатрап, както го описва паникьосаният Запад. Самото му присъствие не е шумно и натрапчиво, каквото е на повечето нарциси от това ниво на държавно и политическо лидерство. Самият Путин е прозападен човек, но изключително нормален – има органична непоносимост към либералните извращения на днешния западен естаблишмънт и мисля, че истински се травмира от гротеската, в която днешният западен елит превърна Европа.

 

 

 

Всъщност призмата трябва да се обърне.

 

 

 

Натрапниците и заплахата за Европа са европейците, които забравиха своята история, идентичност и християнска култура и които узурпираха цялото това наследство, наричайки се негови собственици. Те са като бездомници, които са се самонанесли в опразнен етаж от вековна сграда и постепенно започват да гонят оттам другите собственици, като ги обвиняват, че не спазват правилата, които натрапниците са си измислили.

 

 

 

 

Неолибералите са редки нахалници, които трябва да бъдат изгонени като слуги, които се изпускат в гостната, а вместо това се самопоканват на вечеря, както би казал Василий Розанов. Експроприатори на чуждо наследство. Дрънкат за европейски ценности, без да нямат никакво понятие от тях. Варвари, които управляват и пропиляват вековно наследство, без да имат представа какво правят.

 

 

 

 

Сравнете речта на Урсула фон дер Лайен за годишния доклад „За състоянието на Съюза“, изнесена през септември, с тази на Путин от Валдайската конференция. Ами това са две вселени, първата от които е излишна по подразбиране. Урсула и онова, което тя представлява, отпада само по себе си. Това е очевидно. Колкото беше очевидна и онази комунистическа илюзия, деградирала в морално, икономическо и социално недоразумение, което се разпадна през 1989-а.

 

 

 

 

Не мисля, че Путин е спасител, нито го идеализирам. Виждам, че той е оръдието, което бута една напълно фалирала система, чиято фактическа смърт настъпи много преди това. Така става в човешката история от Стария Завет до днес. Който има уши да слуша и очи да вижда ще го разбере. И за край едно парадоксално, но вярно наблюдение от приятел по повод на Валдай: Фундаментална реч, в която се вижда, че Путин всъщност е класически либерален политик, но на фона на извратените прилича на реакционер-консерватор.

 

Явор Дачков, Гласове