Смъртоносният „Ланцет“ – откъде дойдоха в Русия тези дронове камикадзе

 

 

 

 

През последните седмици Русия започна активно да използва удари с дронове срещу украинските сили. Руските медии и блогъри се възторгват от масовото използване на безпилотния самолет камикадзе „Ланцет“. Те вече го наричат фактор, който ще промени драматично ситуацията на фронта.

 

 

 

„Ланцет“, подобно на по-известния си събрат „Куб“, е барутен боеприпас – дрон, който може да кръжи във въздуха за дълъг период от време, да проследява целта си и да атакува, като се гмурка върху нея, съобщава Би Би Си.

Дронът получава това име заради своята „хирургическа прецизност“.

 

 

 

Най-новата версия на Lancet-3 развива максимална скорост от 110 км/ч в хоризонтален полет и 300 км/ч при атака на цел. Обхватът е 40-50 км. Самият безпилотен летателен апарат тежи около 12 кг, като полезният товар (високоексплозивен фрагмент) достига 5 кг. Дронът може да се намира във въздуха около час.

 

 

 

Видеоклипове с успешни приложения на „Ланцет“ на бойното поле в Украйна започнаха да се появяват в Телеграм каналите на руските военни блогъри и журналисти в края на октомври и началото на ноември.

Освен това руското министерство на отбраната също подчертава в докладите си „успешното използване“ на дрона и го нарича най-ефективния руски безпилотен летателен апарат.

 

 

 

Командването на украинските военновъздушни сили също признава, че подобни безпилотни самолети напоследък започват да се използват широко на украинския фронт.

 

 

Ново чудодейно оръжие?

 

 

Разбираемо е, че руският безпилотен самолет получава най-одобрителните епитети предимно от руски военни наблюдатели и експерти.

Например Михаил Ходаренок, експерт и бивш служител на руския Генерален щаб, директно заявява, че „Ланцет“ значително превъзхожда американския си аналог Switchblade-600. Той има предимства при маневриране и гмуркане поради необичайното разположение на крилата си (руският дрон има Х-образна опашка).

 

 

 

Руският експерт изтъква, че дронът камикадзе често се използва в тандем с руския разузнавателен безпилотен летателен апарат „Орлан“. Той идентифицира целта и „Ланцет“-ът я уцелва.

 

 

 

Обикновено по този начин руските войски се опитват да обезвредят украинските противовъздушни ракетни системи (ЗРК). Експертът смята, че по този начин Руската федерация ще успее да преодолее украинската система за противовъздушна отбрана в близко бъдеще.

 

 

 

„Разбира се, известен брой ЗРК „Бук“ и „Оса-АКМ“ все още се намират в състава на ВСУ и това причинява известни неудобства на пилотите. Но увеличаването на дела на безпилотните летателни апарати „Ланцет“ и „Куб“ в близост до линията на бойните действия рано или късно ще направи работата им невъзможна и тогава към тях ще се присъедини и основната авиация“, пише в Телеграм Ходаренок.

 

 

Експертът смята, че най-ефективното използване на ударни безпилотни самолети от страна на Русия сега е най-големият проблем за Киев. Той потвърждава тази теза с информация за предоставянето от Германия на партида антидронови системи на украинската армия на 16 ноември.

 

 

 

„Ако отворим списъка, ще видим коя е най-голямата болка на ВСУ. Поискани са 10 сензора и заглушители за защита от безпилотни летателни апарати. Това означава, че „герани“ и „ланцети“ причиняват на Киев истинско главоболие“, пише Ходаренок.

 

 

Руският военен кореспондент Александър Сладков също публикува видеоклипове, в които се вижда как се използват „Ланцет“-ите. Той е един от водещите руски пропагандатори и е интервюирал украински военнопленници.

В канала си в Телеграм, който има над 1 милион абонати, той редовно публикува видеоклипове с руски безпилотни удари от началото на ноември.

 

 

 

 

Сладков отбелязва, че тези безпилотни самолети унищожават оборудване на ВСУ, като например гаубици М777, „на групи“ и „една по една“. „Няма авторитет за „Ланцет“ – радва се той.

 

 

 

Руският Телеграм канал „Рибар“ дори изчисли, че за един месец (от 13 октомври до 12 ноември) „Ланцет“-ите“ са унищожили и повредили 11 украински гаубици, седем танка, седем самоходни артилерийски установки, шест бронирани машини, четири ЗРК и пет радара, три пускови установки на системата С-300 и една бронирана лодка.

 

 

 

 

Що се отнася до противодействието на тези безпилотни самолети, Русия самодоволно заявява, че това е почти нереалистично. „Благодарение на антилазерната защита е практически невъзможно да се прихванат или унищожат БЛА“, пише в Телеграм каналът за противовъздушна отбрана и военновъздушни сили Vestnik Bulletin.

 

 

 

Украинските въоръжени сили обаче са на друго мнение. Украинските сили свалиха първия такъв дрон в средата на юли в Запорожието и публикуваха снимки. Седмица по-късно в Николаевска област е свален друг руски дрон камикадзе, който се опитва да атакува радарна станция.

 

 

 

 

През октомври военновъздушните сили на ВСУ съобщиха, че са успели да свалят два безпилотни самолета „Лансет“ с помощта на изтребител.

 

Наистина ли са толкова ефективни?

 

 

 

„Ситуацията се е променила. Днес вече нямаме предимство в безпилотните самолети. Особено при ударните безпилотни самолети. Въпросът не е в качеството, а в количеството“, описва ситуацията на фронта в началото на ноември Юрий Касянов, командир на подразделението за въздушно разузнаване на ВСУ и специалист по разработката на дронове.

 

 

 

Според него проблемът е в значителния недостиг на такива летателни апарати, особено на ударни дронове, в украинската армия. И това се дължи на факта, че Украйна, за разлика от Русия и Иран, никога не е започвала масово производство на безпилотни летателни апарати.

 

 

Експертът нарича изявленията на различни украински политици за неспособността на Москва да въведе този тип оръжие в масово производство без чуждестранна електроника проява на „ура-патриотизъм и пренебрежително отношение към врага“.

 

 

 

„Загубихме инициативата в областта на безпилотните летателни апарати. Врагът вече започна масово да използва безпилотни самолети камикадзе като „Куб“ и „Ланцет“, а ние правим всичко със закъснение“, обяснява той.

 

 

По думите му от началото на войната украинската армия наистина е наситена с „домашни“ безпилотни самолети, които са преработени за изпълнение на военни задачи. Но едва сега в Украйна се правят опити за промишлено производство на специализирани ударни дронове.

 

 

 

Помощта от западните партньори в това начинание също е малка. Израел, който произвежда такива безпилотни летателни апарати, по принцип не снабдява Киев със смъртоносни оръжия, а САЩ не разполагат с необходимото количество, за да предоставят голяма партида на ВСУ.

 

 

 

 

„Обикновено те не се използват за поразяване на техника, а за потискане на вражески огневи точки, унищожаване на личен състав или небронирани превозни средства като камиони“, казва Касянов.

 

 

Подобни параметри има и „Ланцет“. Бойната му глава е от 3 до 5 кг, а обсегът ѝ е около 40 км.

 

 

 

Това е много различно от параметрите на иранската ракета „Шахед“-136 (известна още като Geranium-2), която Русия масово използва при атаките си срещу Украйна. Бойната му глава е 10 пъти по-голяма от тази на „Ланцет“ и има обсег от почти 1500 км.

 

 

 

Юрий Касянов обаче отбелязва, че тези апарати не бива да се сравняват, тъй като изпълняват коренно различни задачи. Докато иранският безпилотен самолет се използва за поразяване на големи инфраструктурни обекти дълбоко в тила, „Ланцет“ е безпилотен самолет за бойно поле, който работи с отделни радари или ЗРК директно в близост до фронтовата линия.

 

 

 

Що се отнася до ефективността на руските безпилотни самолети камикадзе, експертът обръща внимание на малкия размер на бойната глава и малкия обсег на действие. Например „Куб“ действа на разстояние 10-20 км и носи боеприпаси с тегло до 3 кг.

 

 

 

 

„Това са напълно различни класове. Това е все едно да сравнявате крилата ракета и пилотиран изтребител. Това са напълно различни оръжия и напълно различни методи на водене на война“, отбелязва той.

„Смятам, че използването на апарати от типа „Ланцет“ на бойното поле със сигурност дава определени предимства на врага“, казва той. – Но не бих казал, че това ще промени хода на войната по някакъв драматичен начин. Не, това няма да повлияе на изхода от войната.

 

 

 

Касянов казва, че има различни методи за противодействие на такива дронове, например унищожаването им на земята, заедно с оператора и станцията за насочване.

 

 

 

Откъде идват „Лансет“ в Русия?

 

 

 

Фактът, че в Русия изобщо има боеприпаси за безпилотен бомбардировач, е резултат от инициатива на компанията ZALA Aero, която се занимава с безпилотни летателни апарати от средата на 2000-те години.

 

 

Въпреки това те започнаха да се занимават с боеприпаси за бомбардировачи едва през 2010 г. Експерт, пожелал да остане анонимен, заяви, че руското министерство на отбраната не се интересува от такива безпилотни самолети, а търговските компании, разбирайки, че военните няма да се интересуват от тях, не проявяват интерес към подобни разработки.

 

 

 

ZALA Aero, която сега е част от групата компании „Калашников“, започва да разработва боеприпаси за бомбардировачи, надявайки се на доставки за износ. „Ланцет“ не е първият им продукт, той беше придружен от дрона „Куб“, който сега се използва и от руската армия.

 

 

„Куб“-ът беше представен на изложението в Абу Даби през 2019 г. Премиерата на „Ланцет“ се състоя през лятото на 2019 г. на армейското изложение в Подмосковието, като тогава той беше основният експонат на щанда на „Калашников“.

 

 

 

Въпреки това, както отбеляза руският експерт, руската армия се е заинтересувала от безпилотните самолети камикадзе едва след като те са били изпробвани в Сирия.

 

 

Ако се съди по публикациите в руската преса, въпреки че изпитанията са показали ефективността на апарата, това не е довело до пускането им в производство – изглежда, че те са доста скъпо оръжие, за което невинаги има толкова важни цели в Сирия, които не могат да бъдат поразени с други средства, например с артилерия.

 

 

 

Чуждестранен „пълнеж“

 

 

 

„Пълнежът“ на руските безпилотни самолети остава загадка. Експертите са скептично настроени към способността на Русия сама да произвежда всички части за тях. Най-вече защото доскоро самите руски производители твърдяха, че не разполагат с такива възможности.

 

 

 

Ето защо Юрий Касянов предполага, че „Ланцет“-ите се произвеждат от 80% китайски компоненти, но крайното сглобяване и персонализиране се извършва в руски заводи. Но той признава, че е много вероятно микрочиповете за тях също да са произведени в Русия.

„Те могат да ги произвеждат вечно, поне докато Китай им продава компоненти“, смята той.

 

 

 

В същото време, казва той, Русия вече е започнала да усвоява процеса на собствено производство на електрически двигатели и батерии за безпилотници, които преди това са били закупувани от китайски доставчици.

 

 

 

 

Ръководителят на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов заяви пред онлайн изданието Gazeta.Ru през април 2021 г., че в Русия могат да се разработват и произвеждат малки партиди безпилотни самолети, но че ще има проблеми с въвеждането им в широкомащабно производство, най-вече заради чуждестранните компоненти. Според него в „Ланцет“ те са с висока степен на вероятност.

 

 

 

 

„Със серийното производство и насищането на войските с необходимия брой този тип БЛА ще се изправим пред сериозни предизвикателства. Може би трябва да помислим и за закупуване на някои позиции и технологии в чужбина“, каза Пухов.

 

 

 

Слабото място на всички руски безпилотни самолети е липсата на малък и надежден двигател с вътрешно горене в масово производство. Въпреки че „Лансет“ използва електрически двигател, произходът му също не е съвсем известен.

 

 

 

В интервю за РИА Новости през октомври Евгений Дудоров, ръководител на неправителствената организация Android Technics, заяви, че „днес повечето руски безпилотни летателни апарати и хеликоптери използват вносни електродвигатели (предимно от Китай и страните от Европейския съюз)“ и че неговата компания се занимава с разработването на такива двигатели.

 

 

 

 

Трудно е да се каже колко „Ланцет“-и може да построи Русия – тази информация е класифицирана. Идеята е, че производителят може да получи някои елементи от тези боеприпаси за бомбардировачи от чужбина.

 

 

 

Серийното производство на безпилотни самолети в Русия започна наскоро. Така например заводът в Кронщадт за производство на големи безпилотни самолети „Орион“ е построен едва миналата година, пише военният блог BMPD, свързан с Центъра за анализ на стратегии и технологии.

 

 

 

Безпилотният самолет „Куб“ е преминал държавни изпитания едва преди година, пише Бюлетинът за въздушна отбрана и военновъздушни сили.„

 

 

 

Въведени през 2019 г., „Ланцет“-ите, ако се съди по коментарите в руската преса и блогосфера, са започнали да се появяват във войските на фронта едва в края на лятото – началото на есента. Сергей Чемезов, ръководител на Ростех, казва, че руските компании са готови да го доставят в необходимите количества, ако има поръчка.

 

 

В края на август обаче руските канали в Телеграм цитират Александър Захаров, главен конструктор на ZALA Aero, който се оплаква от липсата на производствен капацитет и предлага да заеме търговски центрове за изграждането на безпилотни самолети.

 

ОФ НЮЗ