ОБЩЕСТВО

Галъп: Българите гледат с носталгия към миналото и с плаха надежда към бъдещето

Галъп: Българите гледат с носталгия към миналото и с плаха надежда към бъдещето

 

роучване

 

35% от българите смятат, че животът им е по-добър от този на родителите им, 31% – че живеят по-лошо, 27% не смятат, че има сериозна разлика.

Подобно е разпределението и при погледа за бъдещето – 37% вярват, че животът на децата ни ще бъде по-добър, 29% – са песимисти, а цели 20% не очакват да има нито позитивно, нито негативно развитие. Все пак може да се отбележи, че оптимистите преобладават, предаде News.bg.

Снимка 603413

С тези данни излиза България от специалното изследване, проведено от „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света.

Общите данни открояват, че всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.

Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение.

Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.

Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).

Не ниво региони най-голяма е ножицата между позитивни и негативни нагласи в източна Азия/Океания (58% „по-добър“, 13% „по-лош“ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „по-добър“, 17% „по-лош“), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „по-добър“, 24% „по-лош“). След това са Латинска Америка (47% „по-добър“, 19% „по-лош“), Европа (49% „по-добър“, 22% „по-лош“ с почти еднакви разлики от 27 и 26 пункта за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „по-добър“, 25% „по-лош“). Западна Азия, представена тук от Афганистан, се отличава само с 1 пункт разлика (40% „по-добър“, 39% „по-лош“).

Сред страните, където Световната асоциация имаше възможност да проведе проучване, в подредба според разликата между отговори „по-добър“ и „по-лош“ живот, най-изявени положителни резултати бяха отчетени в Нигерия (81% „по-добър“ срещу 9% „по-лош“), в САЩ (60% „по-добър“, 15% „по-лош“), Мексико (57% „по-добър“, 16% „по-лош“), Русия (48%“по-добър“, 12% „по-лош“) и Индия (54% „по-добър“, 30% „по-лош“).

Резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и др. Групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи, най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско образование.

Снимка 603412

На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.

Колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-малко уверени са те в благоприятните перспективи на децата днес. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „по-добър живот“ минус 31% отговори „по-лош живот“ и относително малка положителна разлика – в сравнение със значителната положителна разлика от 22 пункта (48% срещу 26%) при групата под 35 г. Заради различия и проблеми в междугенерационния диалог, притеснения за света утре или каквото и да е, изглежда, че има пропаст между минало и бъдеще в нагласите на по-възрастните поколения.

По-богатите хора изглеждат и по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си, отколкото по-бедните. От друга страна именно развиващите се страни са тези с по-голяма надежда – а не най-богатите страни.

Явно, положителната тенденция на развитие е по-важна от наличието на определен стандарт. Вероятно затова очакванията за бъдещето са най-високи (измерени чрез разликата между положителните и отрицателните очаквания) в европейските държави извън ЕС и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% „по-добър“, 22% „по-лош“ за европейските държави извън ЕС; 59% „по-добър“, 27% „по-лош“ за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с около 30 пункта 56% „по-добър“, 25% „по-лош“ за Южна Азия; 48% „по-добър“, 18% „по-лош“ за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% „по-добър“, 24% „по-лош“), Латинска Америка (11 пункта; 40% „по-добър“, 29% „по-лош“), Северна Америка (8 пункта; 40% „по-добър“, 32% „по-лош“), ЕС (-4 пункта; 30% „по-добър“, 34% „по-лош“) и Западна Азия (36% „по-добър“, 42% „по-лош“).

Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред големите страни, в които световната асоциация проведе изследване, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).

Комбинирането на двата въпроса дава още една перспектива. Например, Молдова показва общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази негативна класация от Северна Македония (82: 35% отрицателни оценки плюс 47% отрицателни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и др. Това са най-негативно настроените страни в комбинация по двата критерия. Повечето от страните все пак са положително настроени и по двата въпроса, но ако се потърсят, например, страни с над 50% положителни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% положително настроени за днес плюс 90% с положителни очаквания за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и др. Това пък са най-позитивно настроените страни в комбинация по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса доказва още веднъж констатацията: развиващите се части на света споделят повече надежда, в сравнение с развитите.

Националните и политически особености оставят своя отпечатък, но като цяло изглежда, че колкото по-близо са войната и бедите, толкова по-лоши са отговорите и по двата въпроса – както може и да се очаква.

ОБЩЕСТВО

More in ОБЩЕСТВО

папка

Денков върна мандата, Радев се скара на ПП-ДБ и предупреди за риск от конституционна криза

март 27, 2024
събев

Бившият министър на „Промяната“ Николай Събев: ПП-ДБ е средство за удоволствие на сексуален доминант

март 27, 2024
иво христов

Проф. Иво Христов: Военният конфликт ще се разрасне и ще бъде жесток. Залозите рязко се вдигнаха

март 26, 2024
atanas-atanasov

ПП-ДБ официално предложи на ГЕРБ национален мандат с техен премиер, залата посрещна офертата със смях

март 26, 2024
радевbig_1b5a

Служебният кабинет се оказва по-сложен и от ротацията, задава се нова политическа каша

март 25, 2024
нейнски

Нейнски: Очаквам репресиите в Русия да се увеличат под претекст за грижа за сигурността на гражданите

март 25, 2024