Ню Йорк таймс: Защо Западът не успя да изолира Русия

 

 

 

След като Русия нахлу в Украйна, Западът сформира нещо, което изглеждаше като огромна глобална коалиция: 141 държави подкрепиха резолюция на ООН, която изискваше Русия да се изтегли безусловно, отбелязва в анализ в. „Ню Йорк таймс“.

 

 

За сметка на това Русия изглеждаше изолирана. Северна Корея беше само една от четирите държави, които подкрепиха Русия и отхвърлиха мярката.

 

 

Но Западът така и не спечели толкова голяма част от света, колкото изглеждаше първоначално. Други 47 държави се въздържаха или пропуснаха гласуването, включително Индия и Китай. Много от тези „неутрални“ държави оттогава насам оказват решаваща икономическа или дипломатическа подкрепа на Русия.

 

 

И дори някои от държавите, които първоначално се съгласиха да осъдят Русия, виждат войната като нечий чужд проблем – и оттогава започнаха да се придвижват към по-неутрална позиция. Година по-късно всичко става все по-ясно: Макар че основната коалиция на Запада остава забележително стабилна, тя така и не успя да убеди останалата част от света да изолира Русия.

 

 

Вместо да се разцепи на две, светът се фрагментира. Огромната част от него вижда в руската инвазия предимно европейски и американски проблем. Вместо да я разглеждат като екзистенциална заплаха, тези държави са съсредоточени главно върху защитата на собствените си интереси в условията на икономическите и геополитическите сътресения, причинени от инвазията.

 

 

Пейзажът напомня на многото неутрални държави по време на Студената война. Но сега светът е още по-взаимосвързан. Мащабът и сложността на глобалните комуникации, икономическите връзки и връзките в областта на сигурността предлагат много повече възможности за съперниците на Запада да получат влияние.

 

 

 

В четвъртък Общото събрание на ООН одобри поредната резолюция, изискваща Русия да се изтегли от територията на Украйна – но Китай, Южна Африка, Индия и много страни от глобалния юг продължиха да се въздържат, подчертавайки отчуждението си от това, което смятат за война на Запада.
Ето как Русия се възползва от това.

 

 

 

Заобикаляне на санкциите

 

 

Първоначално икономическите санкции на Запада изглеждаха така, сякаш могат да подкопаят способността на Москва да поддържа войната. Водената от САЩ кампания, в която се включиха 37 държави, разклати основите на финансовата система на Русия, като замрази валутните ѝ резерви и се насочи към основните ѝ банки.

 

 

 

Санкциите блокираха вноса на ключови стоки като резервни части за самолети и полупроводници за електрониката. Стотици компании доброволно прекратиха дейността си в Русия, оставяйки обикновените руснаци без магазини на Apple или абонаменти за Netflix.

 

 

 

Санкциите обаче не бяха толкова разрушителни, колкото Западът се надяваше. Според данни, събрани от вашингтонската организация с нестопанска цел Silverado Policy Accelerator, няколко държави са запълнили празнината, като са увеличили износа си за Русия значително над нивата отпреди войната. Износът на други държави намаля с началото на войната, но след това се обърна.

 

 

 

Китай и Турция сами компенсираха по-голямата част от недостига на износ. Китайските пътнически автомобили замениха досегашните доставки на Русия от западни производители. Китай изнася и повече машини и полупроводници. Други стоки, произведени от мултинационални фирми, които вече не могат да бъдат изнасяни директно за Русия, сега преминават през постсъветските държави.

 

 

 

Дори когато Турция продаваше оръжия на Украйна, президентът Реджеп Тайип Ердоган отвори по-голям поток от стоки за Русия, пробивайки дупка в западната дига от санкции. „Винаги сме поддържали политика на равновесие между Украйна и Русия“, заяви г-н Ердоган през септември, шест месеца след като Турция гласува заедно със Съединените щати за осъждане на руската инвазия.

 

 

 

Като цяло, след като първоначално намаляха след инвазията, нивата на търговия се възстановиха, тъй като достатъчно държави продължават да желаят да търгуват с Русия. Санкциите все още могат да бъдат опустошителни за Русия в дългосрочен план. Те вече спират чуждестранните инвестиции и започват да източват държавната хазна. Ограниченията върху търговията с петрол принудиха Русия да намали производството. А преориентирането на газопроводната инфраструктура на страната към Азия ще отнеме години.

 

 

 

 

Но въпреки че руската икономика не процъфтява, тя е достатъчно силна, за да продължи войната. Миналия месец Международният валутен фонд прогнозира, че руската икономика ще нарасне с 0,3% през тази година, което е рязко подобрение спрямо предишната му оценка, че тя ще се свие с 2,3%.

 

 

 

Закупуване на оръжия и компоненти

 

 

 

Съединените щати и техните партньори изпращат все по-смъртоносни оръжия и военно оборудване директно в Украйна. Те се опитват да прекъснат доставките на военно оборудване за самата Русия, като налагат експортен контрол, който забранява на много компании да продават критични технологии на Русия.

 

 
Оръжията помогнаха на Украйна да изненада света и да удържи много по-голямата руска армия. Най-малко 40 държави са предоставили военна помощ на Украйна, като са изпратили нападателни оръжия или са предоставили други форми на военна помощ.

 

 

 

Усилията за лишаване на Русия от военно оборудване обаче са по-малко успешни. Русия намира помощ и тук. Северна Корея изпраща на Русия „значителен брой“ артилерийски снаряди, твърдят Съединените щати. Иран предоставя на Русия безпилотни самолети „камикадзе“, които Москва използва за нападения срещу гражданска инфраструктура в Украйна.

 

 

 

Други държави, включително Китай, продължават да доставят на Русия стоки с двойна употреба, като например микрочипове, които се използват във военното оборудване. Анализаторите твърдят, че Русия изпитва недостиг на прецизни оръжия, като крилати ракети, които изискват високотехнологично оборудване. Руските войници съобщават и за липса на оборудване за нощно виждане и дронове за наблюдение на фронтовата линия.

 

 

 

Възползване от глобалната двойнственост

 

 

Много от световните лидери не харесват особено идеята една държава да нахлуе в друга. Но много от тях не са недоволни и от това, че някой се изправя срещу Съединените щати. В цяла Африка, Латинска Америка, Азия и Близкия изток много правителства със силни официални връзки със Съединените щати и Европа не виждат във войната глобална заплаха. Вместо това те се позиционират като неутрални странични наблюдатели или арбитри, запазвайки колкото се може по-голяма гъвкавост.

 

 

Реакцията на инвазията беше смесена в Азия, където повече от една трета от страните отказаха да осъдят Русия при първоначалното гласуване в ООН. Докато повечето американски съюзници се подчиниха, Русия успя да се възползва от търговските отношения и приятелското обществено мнение, датиращи от времето на Студената война.

 

 

 

В началото на инвазията Съединените щати поискаха от Индия да купува по-малко петрол от Русия. Оттогава насам те смекчиха позицията си, тъй като Индия непрекъснато се противопоставяше на присъединяването си към някоя от страните. Тъй като напрежението по границата на Индия с Китай се увеличава, експертите твърдят, че Индия не смята, че може да рискува отношенията си с Русия – ключов източник на оръжия.

 

 

 

Страните от Персийския залив гласуваха заедно със Запада за осъждане на Русия, но оттогава до голяма степен се стремят да бъдат възприемани като неутрални арбитри. Президентът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед пътува до Русия, за да се срещне с президента Владимир В. Путин, и заяви, че се стреми да намери дипломатическо решение. Той също така предложи летището в Абу Даби за размяната на затворници с Бритни Грайнър.

 

 

 

Особено Дубай се е превърнал в център за руснаци – убежище за олигарси и прокремълски елити, до които западните санкции не могат да достигнат. А Саудитска Арабия заяви, че трябва да преследва собствените си интереси, дори това да доведе до търкания в дългогодишните ѝ отношения със САЩ.

 

 

 

Почти половината от африканските държави се въздържаха или отсъстваха от гласуването за осъждане на Русия, което показва нарастващото нежелание на много страни да приемат американския разказ за добро и зло. Русия печели приятели чрез неумолима пропаганда и твърда сила, като все повече държави сключват договори с руски наемници и купуват руски оръжия.

 

 

 

В Южна Африка връзките с Русия водят началото си от съветската подкрепа за прекратяване на апартейда. Нейните лидери видяха възможност за по-тясно сближаване с Русия, като същевременно запълнят търговските празнини, оставени от Европа и САЩ. Но подобно на много други африкански държави, Южна Африка изглежда внимава да балансира между нарастващите си връзки с Русия и поддържането на отношения със Запада.

 

 

 

Латинска Америка, с нейните дългогодишни отношения със Съединените щати, гласува до голяма степен заедно със северната си съседка, за да осъди Русия. Но през последните месеци пукнатините започнаха да се проявяват все по-ясно.

 

 

 

Колумбия наскоро отказа искането на Съединените щати да предостави оръжия на Украйна. А при посещението на канцлера на Германия Олаф Шолц миналия месец президентът на Бразилия Луис Игнасио Лула да Силва отказа да говори в подкрепа на Украйна, като заяви: „Мисля, че причината за войната между Русия и Украйна трябва да бъде по-ясна.“

 

 

 

Опит за отслабване на основната западна коалиция

 

 

 

Няколко десетки държави съставляват основната група, която подкрепя Украйна, като предоставя военна помощ или налага санкции на Русия. Единството на Запада по време на войната се оказа забележително, като страните, които отдавна се смятат за относително приятелски настроени към Русия – като Германия, Франция и Италия – останаха твърдо зад Украйна. НАТО, който през 2019 г. беше обявен в „мозъчна смърт“ от президента на Франция Еманюел Макрон, отново служи на ясната цел да защитава западния съюз от руско нападение.

 

 

 

Но дори и сред западните държави единството не е съвършено. Унгария технически санкционира Русия като член на Европейския съюз, но под ръководството на лидера си Виктор Орбан тя постоянно се отклоняваше от подкрепата за Украйна в рамките на ЕС. Унгария забави няколко решения на ЕС, които изискваха единодушна подкрепа. Други страни, които предоставиха на Украйна военна подкрепа, отказаха да наложат икономически санкции на Русия.

 

 

 

А много по-малка група държави направиха всичко: наложиха санкции, предоставиха тежки оръжия – като танкове, бронирани машини и зенитно-ракетни системи – и отделиха поне 0,1% от БНП като двустранна помощ за Украйна, според данни на Института за световна икономика в Кил.

 

 

 

С навършването на една година от началото на войната стратегията на Русия е ясна: да изчака Запада. В крайна сметка, предполага Путин, европейските държави, обезпокоени от последиците от войната за техните икономики и политики, ще се откажат от подкрепата си за санкциите и доставките на оръжие. Страните в Азия, Близкия изток и Африка, които вече са неутрални в конфликта, ще продължат да увеличават търговията с Русия.

 

 

 

 

И може би дори Съединените щати, които ще проведат президентските си избори догодина, ще се уморят от войната и ще окажат натиск върху Украйна да отстъпи пред Путин. От това доколко Западът може да остане единен – и каква част от света ще успее да задържи поне отчасти на своя страна – може да зависи изходът от конфликта.

Ню Йорк таймс