Анализи
Блумбърг: Петролният пакт между САЩ и Саудитска Арабия се разпада, Русия печели надмощие
Само преди три години, когато петролните гиганти от ОПЕК+ се скараха, САЩ се оказаха в ролята на миротворец. Сега САЩ изглеждат повече като цел на атака от картела, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Петролният съюз между Саудитска Арабия и Русия има потенциала да причини всякакви проблеми на американската икономика – и дори на кампанията за преизбиране на президента Джо Байдън. Решението на ОПЕК+ от този месец да намали добива на суров петрол, за втори път откакто Байдън отлетя за Саудитска Арабия миналото лято, търсейки увеличение, може да е само началото.
Онова съобщение от 2 април вдигна цените на петрола с около 5 долара за барел. Собствените прогнози на ОПЕК показват, че съкращенията ще увеличат недостига на доставки по-късно тази година. Това означава, че инфлацията ще бъде по-висока и рисковете от рецесия са по-големи, отколкото биха били иначе – защото потребителите, които харчат повече за енергия, ще имат по-малко пари за други неща. Руският президент Владимир Путин, междувременно, получава повече приходи, за да финансира атаката си срещу Украйна.
В свят на променящи се геополитически съюзи Саудитска Арабия се откъсва от орбитата на Вашингтон. Саудитците определят нивата на производство на петрол в координация с Русия. Когато искаха да облекчат напрежението с регионалния съперник Иран, те се обърнаха към Китай за посредничество при сделка – като САЩ бяха оставени извън цикъла. С други думи, западното влияние върху петролния картел е в най-ниската си точка от десетилетия.
И всички членове на ОПЕК+ имат свои собствени приоритети, от амбициозните планове на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман да предефинира икономиката на страната до войната на Путин. Всички допълнителни приходи, които получават от таксуването на повече петрол, са полезни.
Междувременно заплахата от конкуренция от шистовите находища в САЩ, възпиращ фактор за скоковете на цените в миналото, намаля. И въпреки че има глобални усилия за намаляване на използването на изкопаеми горива – и по-високите цени ще ускорят това усилие – бързината на сондиране през последната година показва, че икономиката с нулеви въглеродни емисии остава по-скоро дългосрочен стремеж, отколкото краткосрочен двигател. Добавете всичко това, и докато някои анализатори казват, че препятствията в търсенето означават, че неотдавнашният скок в цените може да се окаже мимолетен, повечето очакват цени над 80 долара за барел през следващите години – доста над средната цена от 58 долара за барел между 2015 г. и 2021 г.
Суров шок
Изминаха около 18 нестабилни месеца на пазарите на суров петрол, с три основни фази. В навечерието на инвазията на Русия в Украйна – и още повече непосредствено след нея – цените скочиха, достигайки около 120 долара за барел през юни 2022 г.
След това тенденцията се обърна. Притесненията относно рецесия в Европа, бързо нарастващите лихвени проценти в САЩ и Covid ограниченията в Китай се комбинираха, за да намалят цената до около $75 през декември. Търсенето започна да се покачва в началото на 2023 г., до голяма степен поради повторното отваряне в Китай – най-големият вносител в света. Банковите сътресения от миналия месец спряха ралито – но то се възобнови дори преди изненадващото намаляване на добива на ОПЕК+, което вдигна цените до 85 долара за барел от 80 долара.
За световната икономика като цяло по-ниските доставки на петрол и по-високите цени са лоша новина. Големите износители са големите печеливши, разбира се. За вносителите, подобно на повечето европейски страни, по-скъпата енергия е двоен удар – забавя растежа, дори когато инфлацията расте. САЩ попадат някъде по средата. Като основен производител, те печелят, когато цените растат. Но тези печалби – за разлика от болката от по-високите цени по бензиностанциите – не се споделят широко.
Моделът SHOK на Bloomberg Economics прогнозира, че за всеки $5 увеличение на цените на петрола, инфлацията в САЩ ще се повиши с 0,2 процентни пункта – не драматична промяна, но във време, когато Федералният резерв се бори да постави цените под контрол, също не е и добре дошло. Има три основни причини, поради които може да се очакват още подобни сътресения: геополитическата промяна, узряването на шистовия сектор и саудитските разходи.
Геополитически търкания
В продължение на десетилетия американско-саудитският пакт „петрол за сигурност“ е бил стълб на енергийния пазар. Сега той се клати. Символизирана от срещата през 1945 г. между президента Франклин Д. Рузвелт и крал Абдул Азиз Ибн Сауд на борда на американски крайцер в Суецкия канал, сделката дава достъп на САЩ до саудитски петрол в замяна на гарантиране на сигурността на кралството.
Но пактът вече не е това, което беше:
През 2018 г. колумнистът на Washington Post и саудитски дисидент Джамал Хашоги беше убит в саудитското консулство в Истанбул.
През 2019 г. Байдън – тогава кандидат за президент – заплаши да превърне Саудитска Арабия в държава парий и да спре продажбите на оръжия.
През 2021 г., в началото на своето президентство, Байдън публикува разузнавателен доклад, в който се казва, че престолонаследникът Мохамед бин Салман, фактическият владетел на кралството, е отговорен за убийството на Хашоги.
През октомври 2022 г. ОПЕК+ намали производството на петрол с 2 милиона барела на ден – по-малко от три месеца след като Байдън отлетя за Рияд, търсейки увеличение. Белият дом нарече този ход „късоглед“.
Миналия месец Саудитска Арабия и Иран се споразумяха да възстановят дипломатическите връзки в сделка, сключена с посредничеството на Китай и подписана в Пекин.
Правителството на Саудитска Арабия също се съгласи да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество – група с Китай и Русия начело, и разглеждана като съперник на западните институции – като „член на диалога“.
„Саудитците търсят агресивен хедж“, каза Джон Алтерман, директор на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. „Като се има предвид това, което саудитците виждат като радикално непредсказуема американска политика, те смятат, че е безотговорно да не се търси хеджиране. И като радикално непредвидима, вие гледате на политика на САЩ, която се промени рязко между Обама и Тръмп и Байдън.“
След хода на 2 април саудитски официални лица казаха, че той е мотивиран от национални приоритети, а не от дипломатически дневен ред.
„ОПЕК+ успя сега и в миналото да стабилизира петролните пазари и противно на твърденията на западни и индустриални държави, това няма нищо общо с политиката“, каза бившият съветник на саудитското министерство на петрола Мохамад Ал Сабан, според вестник Asharq Al-Awsat.
Шистов буфер?
В миналото ОПЕК+ често се разкъсваше: искаше високи цени, но се притесняваше, че ще привлекат повече конкуренция, особено от американския шистов петрол. Това несъгласие бе причината за ценова война между Русия и Саудитска Арабия през 2020 г., която приключи, когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп помогна за сключването на сделка. Но дилемата почти не съществува сега. Повишаването на заплатите в САЩ и инфлацията увеличиха разходите за производство на шисти, което доведе до по-бавен растеж на производството. И фирмите дават приоритет на разпределението на печалбите между акционерите, вместо да ги инвестират в разширяване на производството.
Бюджетните нужди на ОПЕК+
Междувременно производителите на петрол имат свои собствени цели. Саудитският петрол е евтин за добив. А кралството се нуждае само от цени от $50-$55 за барел, за да финансира своя внос и да компенсира изходящите потоци от парични преводи. Но то изисква по-висока цена от $75-$80 за балансиране на бюджета – и дори това не разказва цялата история.
Саудитска Арабия има скъп социален договор със своите граждани, обещаващ просперитет в замяна на политическо съгласие. За да спази своята страна от сделката, правителството трябва да инвестира в своите непетролни индустрии – в които работят повечето саудитци. Петродоларите плащат тази сметка. Държавният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия има за цел да харчи 40 милиарда долара годишно за местната икономика – включително изграждането на Неом, футуристичен град в пустинята с приблизителна цена от 500 милиарда долара – в допълнение към външни инвестиции. Тези цифри не се показват в бюджета. За да постигне всички тези цели, кралството се нуждае от цена на петрола, по-близо до 100 долара.
Междувременно в Русия президентът Путин разчита на приходите от петрол, за да захрани военната си машина. Икономистът от Bloomberg Economics за Русия Алекс Исаков изчислява, че е необходима цена от 100 долара за барел, за да се балансират книгите на Кремъл.
Октомврийска изненада?
Разбира се, Белият дом изглежда не се притеснява от поредния кръг от съкращения на производството. Това може отчасти да отразява очакванията, че действителният спад на добива може да е по-малък от обявените над 1 милион барела на ден. Спазването на съкращенията сред членовете на ОПЕК+ също може да не е перфектно. През февруари Русия обеща едностранно да намали производството. В действителност потоците започнаха да спадат едва миналата седмица.
Все пак консенсусът сред анализаторите е цените на петрола да достигнат средно $85-$90 за барел тази и следващата година. Какво ще стане, ако ОПЕК+ реши да излезе с ново намаляване на добива през следващата година, преди президентските избори в САЩ, подкопавайки шансовете на Байдън да спечели? Инструментът за моделиране на икономически сценарии на Bloomberg – SHOK – предполага, че съкращенията на доставките, тласкащи петрола до около 120 долара за барел през 2024 г., ще поддържат инфлацията в САЩ на близо 4% до края на 2024 г. в сравнение с базова прогноза от 2,7%. И общоприетата мъдрост казва, че високите цени по бензиностанциите вредят на действащите политици пред урните.
Разбира се, неуспехът на икономиката на САЩ би увеличил рисковете от по-широка рецесия, която ограничава апетита за петрол и премахва ефекта от съкращенията на доставките. Все пак делът на САЩ в глобалния БВП намалява, а нации като Китай и Индия имат основен принос за търсенето на петрол. Китай купува значителни количества руски и ирански петрол с отстъпка, което частично го предпазва от скока на цените. Индия, друга голяма и бързо развиваща се икономика, също получава евтино гориво от Русия, която се превърна в неин най-голям доставчик. Показателно е, че Делхи, който в миналото изрази разочарование от съкращенията на ОПЕК+, запази мълчание относно последния кръг.
Всичко се повтаря
Високите цени на петрола са склонни да посяват семената на собствената си гибел, като насърчават повече инвестиции в производството от фирми, които се стремят да уловят по-големи печалби. Пренасищането с петрол през 80-те години на миналия век последва бума от 70-те години, когато производството се разшири в Сибир, Аляска, Мексиканския залив и Северно море. Моделът се повтори в петролния бум от 2000-те години, който приключи с появата на шистите в САЩ и срив на цените през 2014 г.
Този път има повече спешност. Екологичните цели карат страните да намалят зависимостта си от изкопаемите горива. Загрижеността за националната сигурност в Европа – която до войната в Украйна беше силно зависима от руския петрол и газ – може да ускори прехода. И няма гаранция, че саудитците, Русия и останалата част от картела ОПЕК+ ще могат да запазят единния си фронт. Това е по-лесно да се направи, когато цените са високи, но когато цикълът се обърне, членовете се оказват по-малко склонни да ограничават предлагането.
И все пак, поне засега, цената на най-важната стока в света се определя от страна, на която САЩ вече не могат да разчитат като на приятел.
Автори: Зиад Дауд и Кортни Макбрайд
Факти бг
Анализи
