Време е – «народонаселението», комай единствения останал в политическия разказ, легитимен идентификационен български термин – да въстане…
Навярно под всяка българска стряха, я на тавана, я някъде в мазето, е прашасало някакво от десетките преди години издание на романа Вазов – «Под игото»… Нашето някогашно «времеубежище» в търсенето на отговора – как сме съумели да се възродим като трета, и недай си Боже, последна държавност българска…
Изтупайте прахта от пожълтялото томче на онова накогашно «Под иго» и го отгърнете на страниците на онези «Радини вълнения» в които питомците на даскалката сричат на български пред родата си, отговорите за времето славно на предците родови…
На заветния «24-ти май»…
За какво «иго» иде реч днес е въпрос на много дълъг и нелициприятен за самите нас предстоящ разговор със самите себе си в едно ново издание на едно ново «Под игото»…
………………………….
Господи!… И това ли трябваше да ни сполети в битноста ни българска?!?…
Еничари безподобни в министерски тоги и кохетерийни слуги чиновнически, да замислят суспендиране на все още конституционалността българска, относно изучаването и употребата на езика официален, словесно и писмовно в държава, все още цивилизационно устроила своята уредба…
Какво ще четем утре в биографиите на кандидатстващите за управленски постове на съдбата българска мераклии?… В графата за владеене на чужди езици – «български»… Това ли?!?…
Ашколсун!!!…
…………………………
Време е за въстание народонаселенческо…
Граждански протест го накричат политкоректно във времената модерни…
Ами ако не заведем децата на първия ден учебен…
Ей така – спонтанно… Да ги възпрем на крачка от пропастта…
В търсене на отговора – на какъв език ще трябва да си говорим оттук насетне с управниците ни…
Димитър Недков, писател