Почти месец след като проектопромените на Закона за енергетиката бяха пуснати за обществено обсъждане, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реагира, че важният документ не е добре изпипан и крие риск от неочаквани разходи за домакинствата.
В него се предлага пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 година.
Комисията обаче сега се сети, че вместо балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар, предложеният модел, при настоящата пазарна ситуация, може да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти още на 1 януари 2024 г. или отложено най-късно на 1 януари 2026 година.
Най-притеснителното е, че първата от заложените промени ще се случи в средата на отоплителния сезон. Януари всъщност е и средата на регулаторния период, в който досега важеше една и съща цена на тока за домакинствата /1юли-30 юни/. Те подчертават, че промяната на досегашния модел следва да се извърши поетапно, под формата на плавен преходен период от най-малко 2-3 години, а не изведнъж.
Иначе има риск от сериозен скок в цените на тока за бита
Според законопроекта до края на тази година ще съществува НЕК в ролята си на обществен доставчик, уточнява „Марица“. След това държавната фирма вече няма да има ангажимент да прави микс от електроенергията на тецвете, АЕЦ и ВЕИ за регулирания пазар.
По план, в края на 2025 г. се предвижда и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. В ролята на обществени доставчици в преходния период е предвидено да бъдат крайните снабдители на енергия „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-про“, които като доставчици на универсална услуга са задължени да снабдяват битовите клиенти и те не са задължени да сменят своя доставчик.
В този период цените не би трябвало да пораснат фрапиращо, защото дружествата ще имат право да продават енергия под себестойност и срещу това да ползват компенсации от държавата.
Комисията смята, че премахването на регулирания пазар на едро от 1 януари 2024 г. ще създаде непреодолими трудности най-вече за крайните снабдители за това да си осигурят необходимите им количества електрическа енергия за покриване потреблението на крайните битови клиенти.
Омбудсманът Диана Ковачева също се изказа против предвидените първи стъпки
за либерализацията на пазара на електроенергия от догодина, т.е. по средата на отоплителния сезон. „Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар.
Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, написа в своето становище Диана Ковачева миналата седмица.
Според министъра на финансите обаче посочените рискове са пресилени. В началото на август Асен Василев каза, че цената на електроенергията за бита няма да се увеличи от началото на 2024 г. „Бизнесът не е на регулиран пазар и продължава да плаща не повече от 200 лева на мегаватчас“, отбеляза той. При по-висока цена се задейства компенсаторният механизъм, който действа през цялата 2023 година.
Кой е енергийно беден
В промените се предвижда и разработването на дефиниция за енергийна бедност, или по какви критерии ще се определя статутът на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, включително и оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. Тя трябва да бъде въведена най-късно до 30 септември тази година.
Гражданска енергийна общност
Има възможност за създаване на граждански енергийни общности, такава до момента нямаше в законодателството. Най-общо казано, това е група от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Те ще може да се организират под формата на търговско дружество, кооперация, сдружение с нестопанска цел по реда на Закон за управление на етажната собственост или гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите. Крайните клиенти, включително битовите, могат да участват в гражданска енергийна общност, без да губят правата или задълженията си като крайни клиенти.
Бюти бизнесът все още се смята за рисков за фиска Данъчните чакат 32 милиона от фризьорите
През 2021 година българите са похарчили в т.нар. бюти индустрия над 642 милиона лева. В това число влизат фризьорски и козметични услуги, маникюр, педикюр и всякакви други разкрасителни процедури.
От тогава до днес цените са скочили многократно, има и още по-голямо разнообразие на услугите за красота, а бюти бизнесът се води рисков в очите на НАП. Общият размер на щетата за фиска от неплащане на данъци и осигуровки остава относително висок – над 32 млн. за година, отчитат данъчните.
Въпреки това, с над 10% е намалял делът на укритите приходи и на рисковите лица в сектора фризьорство и козметика през последните 10 години, отчита Катя Цветанова, главен експерт по приходите в дирекция „Управление на риска“ на НАП. Според нея резултатът се дължи на усилията на Национална агенция за приходите да насърчи доброволното спазване на данъчното и осигурително законодателство.
Прилагат се различни методи за насърчаване на доброволното плащане. „Изпращаме напомнителни и предупредителни писма“, даде пример експертът и посочи, че същевременно се извършват и контролни действия за установяване на допуснати нарушения и тяхното отстраняване.
Бюти браншът е сравнително достъпен сектор за работа, тъй като от практикуващите се изисква само завършване на квалификационни курсове. Анализите на данъчните сочат още, че голяма част от лицата допускат нарушения поради незнание или небрежност.
„Най-голям дял в общия размер на загубите за фиска (43-44%) се дължи на недекларирани осигурителни задължения, тъй като лицата, извършващи дейностите в сферата за красота и здраве, най-често са самоосигуряващи се лица и дължат социални и здравни вноски за своя сметка.
Налице е също установена щета от неплащане на ДДС и подоходни данъци от физически и юридически лица. Често те не отчитат в пълен размер приходите си от продажби, като не издават касов бон при наличие на задължение за това – най-често чрез използване на ваучери, плащане през интернет или при други безкасови постъпления“, каза още Цветанова.
Блиц