Заключителната декларация от срещата на върха на Г-20 в Индия може да се смята за удар по западните държави, тъй като не съдържа единодушно мнение за подкрепата за Киев, пише Financial Times.
Според вестника поддръжниците на украинските власти не са искали да създадат впечатлението, че и двете страни са виновни за конфликта, като са използвали подходяща формулировка.
Авторите припомнят, че в декларацията след предишната среща на върха на Г-20 в Индонезия през есента на миналата година Русия беше обвинена в предполагаема вина за конфликта.
По-рано представителката на Руската федерация в Г-20 Светлана Лукаш заяви, че срещата на върха на клуба в Индия е била една от най-трудните в историята на организацията.
Припомняме, че в заключителната декларация страните от Г-20 признаха наличието на различни оценки и гледни точки по украинската криза сред участниците в общността.
Г-20 прие консенсусна лидерска декларация в деня на откриването на срещата на върха в Делхи, в която се избягва осъждането на Русия за войната в Украйна, но всички страни се призовават да се въздържат от използването на сила за превземане на територия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Председателят на страната домакин на форума – Индия, Нарендра Моди, обяви, че декларацията е била приета в първия ден от срещата на върха този уикенд.
Киев реагира, като заяви, че лидерите на Г-20 не могат да се гордеят с приетата декларация.
Какво се казва в декларацията
Консенсусът дойде изненадващо, тъй като групата е дълбоко разделена по отношение на войната в Украйна, като по-рано западните държави настояваха за силно осъждане на Русия в лидерската декларация, докато други страни настояваха тя да бъде съсредоточена върху по-широкообхватни икономически въпроси.
„Призоваваме всички държави да спазват принципите на международното право, включително териториалната цялост и суверенитет, международното хуманитарно право и многостранната система, която гарантира мира и стабилността“, се казва в декларацията. „Приветстваме всички подходящи и конструктивни инициативи които подкрепят постигането на всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна“, се казва още в нея.
„Използването или заплахата за използване на ядрени оръжия е недопустимо“, се казва също в документа.
В лидерската декларация се призовава и за прилагане на черноморската инициатива за безопасен превоз на зърно, храни и торове от Украйна и Русия. Москва се оттегли от споразумението през юли, като твърди, че не са били изпълнени нейните искания за прилагане на паралелно споразумение за облекчаване на правилата за руския износ на храни и торове.
„Благодарение на упоритата работа на всички екипи ние успяхме да постигнем консенсус относно декларацията от срещата на върха на лидерите от Г-20. Обявявам приемането на тази декларация“, заяви Моди пред лидерите в Делхи, включително президента на САЩ Джо Байдън и правителствени и държавни ръководители от целия свят.
Различните възгледи за войната досега пречеха на постигането на споразумение по дори едно комюнике от министерските срещи по време на индийското председателство на Г-20 през тази година.
Реакцията на Киев не закъсня
Украинското министерство на външните работи заяви днес, че лидерската декларация от срещата на върха на Г-20 за руското нахлуване в Украйна „не е повод за гордост“, предаде Ройтерс, като се позова на изявление във „Фейсбук“ на неговия говорител Олег Николенко.
Агенцията отбелязва, че говорителят на външното министерство на Украйна е разкритикувал текста, в който не се споменава Русия и се избягва осъждането на Москва за войната в Украйна.
„Ясно е, че участието на Украйна (в срещата на Г-20) би позволило на страните да разберат по-добре ситуацията“, написа той.
За какво още се споразумяха лидерите на Г-20
В лидерската декларация се казва, че групата се е съгласила да разгледа проблема с уязвимостта към задлъжнялост в страните с ниски и средни доходи „по един ефективен, всеобхватен и систематичен начин“, но не се споменава нов план за действие.
В нея се казва и че страните се задължават да укрепят и реформират международните банки за развитие, като същевременно е било прието предложение за по-строго регулиране на криптовалутите.
Също така е било постигнато съгласие, че светът се нуждае от евтино финансиране за енергийния преход на стойност общо четири трилиона долара годишно, както и от висок дял на енергията от възобновяеми източници в първичния енергиен микс.
В изявлението се призовава и за ускоряване на усилията за постепенното намаляване на енергията от въглища, но се добавя, че това трябва да се направи „в съответствие с националните условия и като се признава необходимостта за подкрепа за справедлив преход“.
Източник: dnes.dir.bg
Източник: aif.ru