Александър Урумов: Извинявам се на всички за това, което ще кажа!

 

 

Извинявам се на всички за това, което ще кажа!

 

 

Извинявам се за този смъртен грях на виртуалната епоха – защото ще кажа нещо скучно, а днес това е смъртен грях!

Дано да ми бъде простено.

 

 

Държавата е нещо различно от лайкове във Фейсбук и клипове в Тик-Ток.

 

 

 

Преди всичко, държавата е нещо скучно. Които искат да си играят с държавата като с играчка пред камерата – да знаят, че има два варианта.

 

 

Първият вариант – държавата да се счупи пред очите на всички.

 

 

И не защото инфантилните палячовци, които я разкостват са толкова силни, а защото тя е вече прекалено слаба.

 

 

Дълго време беше отслабвана, ерозирана, изгризвана, раздирана от други преди тях.

 

 

Вторият вариант – държавата да усмири палавите създания, нахлули в нея през последните три години през любезно отворените им врати от президента на Републиката.

 

 

Има и трети вариант – всичко това да продължава все така, както сега.

Докато се стигне до някой от двата варианта – което значи, че трети вариант няма, има агония.

 

 

 

Има агония и ние всички сме вътре в тази агония. Конвулсиите са осезаеми, видими, кървящи по улиците, пулсиращи в кошмарите…

 

 

 

Държавата е нещо, без което не можем. То е рамката, фундамента, структурата. Скучна работа. Най-много да те подразни.

Когато се дразним на замърсяването във въздуха, ние се дразним на замърсяването, не на въздуха.

 

 

 

Когато се дразним за неуредиците в държавата, ние искаме да премахнем неуредиците, или искаме да затрием държавата?

Изчегъртване? На кое? На държавата?

 

 

Тези токсични палячовци-Кокорчовци, които използват неуредиците в държавата и уж че се борят с тях, докато рушат основите на държавността – да знаят, че опасна игра играят.

 

 

Не го разбират, това е видно – което не го прави безобидно. Напротив, много е опасно.

Не само за квартални бандитчета, продали душите си срещу билет на черно за задния вход към високи постове в парламент и правителство.

 

 

 

Не само за тях.

Опасно е за цялото общество. От полицаите до футболните фенове.

 

 

От алкохолиците до гей-парадите.

От детските градини до авиобазите.

 

 

Опасността вече кърви по улиците.

Опасността все по-нагло лъже по телевизиите.

 

 

Опасността се готви за отмъщение.

И тези, които от три години си играят с държавата – без да знаят с какво си играят!

 

 

Тези, които нахлуха във властта по жълти пътеки с червени отблясъци – да знаят, че утре тяхната кръв ще трасира жълтите пътеки към властта на други, още по-безумни и от тях…

Зимната нощ е вече бременна от опасността.

 

 

И ако някое инфантилно квартално бандитче, временно министър на финансите, не знае какво се ражда от такава бременност – нека да попита. Ще се намери кой да му каже. Има паметливи хора.

 

 

 

Държавата е нещо скучно. И така е безопасно.

 

 

Който иска да направи държавата нещо интересно, като си поиграе с нея – ще си плати за това удоволствие.

Заедно с всички нас, които стоим и го гледаме.

 

 

Александър Урумов