Мария разказа как баща й е починал с COVID-19. Само в болницата в Своге го приели, но нямало как да помогнат

 

 

След като обиколила всички болници в София, дъщеря губи баща си, болен от COVID-19, защото нито едно от лечебните заведения в столицата не го приема. Това разказа самата тя в живо включване по bTV.

 

 

Мъжът на 72-години бил в санаториум в Павел баня в добро здраве. След като се връща, не се чувства добре и миналата сряда си прави във ВМА PCR тест. Това разказа Мария Тенчева.

 

 

 

„В четвъртък започнах да търся контакти, за да разбера резултата от PCR и разбрах, че е положителен. В петък към 11 ч. сутринта извиках линейка, започнах да чакам пред блока, но не влязох при баща ми. Търсих защитно облекло по аптеките, но не намерих. Линейката дойде в 19, 30 вечерта. Баща ми беше със сатурация 75, което позволява да се борим за живота му. След това отидохме в Националното координационно звено, но там казаха, че няма места никъде и не могат да ни приемат“, каза още дъщерята.

 

 

 

Тя обясни, че линейката се е върнаха у тях. „Реших да изчакам малко, защото си дадох сметка, че не могат да го изхвърлят на тротоара. Казах им, че ако не намерят място, ще спи в линейката, защото там е по-безопасно за него. Извикаха полиция, за да освободя линейката“, спомня си още Мария.

 

 

 

Тя качила баща си в колата си и започнали да обикалят по болниците. „Отидох в „Пирогов“, в Спешното не ме приеха, защото били под карантина, след това отидохме в „Токуда“. Той вече беше в състояние, в което не можеше да се движи“, разказва жената.

 

 

 

 

В „Токуда“ също не са приети. „Никъде не излезе лекар да попита как е този човек, единственият въпрос беше дали е с COVID“, посочва Мария. Прибират се вкъщи и на следващия ден тя отново звъни, като моли да изпратят поне оборудвана линейка, за да може да му се даде кислород.

 

 

 

„Изпратиха линейка след три часа, момчетата, които дойдоха бяха изключително любезни и се бореха до край да намерят място за баща ми“, разказва дъщерята на болния.

 

 

 

„Освободи се едно място в „Света Ана“, отидохме там, но отказаха да ни приемат, но не подписаха протокола на линейката, че отказват“, твърди Мария. Останали там три часа.

 

 

 

 

„Сетих се, че мои познати са ми казвали, че в COVID отделението в Своге има свободни места, 30 минути минаха, докато намеря връзка с тях, за да потвърдят, че ще приемат баща ми в Своге, обяснява Мария.

 

 

 

„Отиваме там, но там няма реанимация, но все пак беше под медицински грижи. Продължих да търся реанимация за баща си до последния му дъх, но не успях да направя нищо за него. Той имаше дух да се бори, но аз го изправих срещу тази действителност, която буквално го съсипа психически“, смята Мария Тенчева.