Борисов: Икономическата прогноза на ЕК потвърждава думите ми, че ще изправя България след кризата

Ще изправя страната след кризата.

България е единствената страна в ЕС, чийто дефицит няма да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. Това сочат данните от есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, която представи днес еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. Това пише във фейсбук днес премиерът Бойко Борисов. 

Ето какво подчерта още премиерът:

През юли ЕК очакваше по-силно свиване на БВП на България със 7,1% през 2020 г., последвано обаче и по-солиден икономически отскок от 5,3% през 2021 година.

Инвестиционната активност значително намаля през първата половина на 2020 г., отчита ЕК. Намалената настояща и очаквана бизнес активност, съчетана с по-голяма несигурност, накара компаниите да отложат инвестиционните планове. Тъй като се предполага, че тези фактори ще останат в сила през 2020 г., тенденцията на намаляващи инвестиции вероятно ще продължи, прогнозира Европейската комисия.

Нивото на безработица се очаква да нарасне от 4,2% през 2019г. до 5,8% през настоящата година, преди да се понижи леко до 5,6% през 2021г. и до 5,0% през 2022 г. В същото време трудовата заетост се очаква да се свие през 2020г. с 2,9%, след което да нарасне с 0,5% догодина и с 1,0% през 2022г.

Инфлацията в България ще се забави от 2,5% през миналата година до 1,2% през тази, след което да се повиши с 1,4% догодина и с 1,8% през 2022 г.

ЕК прогнозира спад на българския износ през тази година с 13,3% и на вноса с 11,6%, след което те да нараснат съответно с 5% и с 4,5% през 2021 г. и съответно с 8,2% и със 7,3% през 2022 г.

Очаква се дефицита да достигне през тази и следващата година лимита в ЕС от 3% от БВП, преди да се свие до 1,4% от БВП през 2022 г.

Според ЕК държавният дълг вероятно ще се увеличи с повече от 5 базисни пункта и ще достигне 25,7% от БВП през 2020 г. и 26,5% от БВП през 2021 г., преди да се върне през 2022 г. към тенденция на лек спад до 26,3% от БВП. С изключение на първичния дефицит и свиването на БВП, увеличението на дълга на България също така отразява някои предпазни заеми на правителството според заложените от него нови тавани на дълга, установени с актуализацията на бюджета с оглед на извънредната ситуация.