Управителят на БНБ: От първи януари 2024 г. ще започнем да пазаруваме с евро

 

 

 

„Първи януари 2024 г. е датата, на която най-вероятно българите ще започнат да пазаруват с евро“, прогнозира управителят на Българската народна банка Димитър Радев, предаде DNews.

 

 

 

Влизането на България в чакалнята за еврозоната и валутния механизъм дава един по дългосрочен хоризонт на българските финанси. Това ще ускори процеса на реално доближаване на икономиката ни до тази на еврозоната, а също и на доходите ни до средноевропейските, каза още той.

 

 

Прогнозата му за лихвите през следващата година е, че ще останат на същите нива.

 

 

 

„Отражението на COVID-19 в публичните финанси е в по-високите държавни разходи и съответно по-големия бюджетен дефицит. Финансите на фирмите, работещи в сектора на услугите, понесоха значителни загуби заради пандемията“, каза още Радев.

 

 

Според него думата на 2020 г. е „безпрецедентна“. „Бях изненадан от COVID, но не бях изненадан от влизането ни в чакалнята на еврозоната и в банковия съюз“.

 

 

По думите му мерките, които са въведени още през месец март – за над 9 милиарда лева, са предприети именно, за да може банките да посрещнат рисковете и през 2021 г.

 

 

 

Радев каза още, че това е била една от задачите – да не се намалява капацитетът на банковия сектор да отпуска кредити. „Само преди два месеца не очаквахме втората вълна на коронавируса“, посочи управителят на БНБ.

 

 

 

Той обяви, че банковият сектор е добре подготвен. „Увеличават се, както кредитите за бизнеса, така и тези за домакинствата. Това, което банките трябва да правят е да отпускат кредити. Депозитите също растат и са се увеличили – с над 5 милиарда (лева-б.р.) в сравнение с миналата година“, подчерта Радев.

 

 

 

 

По думите му данните показват, че нещата не са много по-зле от преди началото на кризата.

 

 

 

„Има две основни групи от мерки, които се следват, както глобално, така и у нас. Едната група мерки е за по-високи фискални разходи, като тези мерки се провеждат се от страна на правителствата. Втората група мерки е свързана със стимулиращата парична политика, като тези мерки се провеждат от централните банки“, обясни управителят на БНБ.

 

 

Той отбеляза, че мораториумът върху плащанията не може да бъде дългосрочен инструмент и нагласи за ново удължаване няма, тъй като банките имат капацитет да понесат известни загуби, но не могат да ги понасят безкрайно.

 

Dnews, Оф нюз