Алфа рисърч: БСП настига ИТН, ГЕРБ първи, новият проект на Петков и Василев тръгва с 8-9%… ГРАФИКИ

Spread the love

980x551_1617185313

 

 

 

„Има такъв народ“ понася най-големи щети в подкрепата на електората. Партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарния вот на 11 юли и сега регистрира 16,9% подкрепа. ГЕРБ не увеличава резултата си, но заема първото място с 21,1 на сто благодарение на твърдото си ядро избиратели.

 

 

 

Това показват данните от проучване на „Алфа рисърч“, проведено между 8 и 15 септември.*

 

 

 

Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу. В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16,5%, почти застигайки ИТН.

 

 

 

954c299caed324c7eab5804f2154a4ce

 

 

На малка дистанция след тях, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е Демократична България с 13,2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%. Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, платформата е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е Възраждане (3.5%).

 

 

 

Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Показателен е фактът, че въпреки надделяващият все още оптимизъм за сформиране на правителство от третия опит (38% смятат, че следващият парламент ще излъчи правителство, а 28% са на обратното мнение), той е с близо 20 на сто по-нисък, отколкото през юли, когато близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти, коментират социолозите.

 

 

 

Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев – прицел „в десятката“

Преминаването на новия политически проект на двамата служебни министри от виртуална към електорална реалност очевидно ще бъде една от топ интригите в предстоящата кампания.

 

 

 

Първото тестване на този проект в проучването на Алфа Рисърч, показва потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десятка“, но дали ще запази това ниво, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор.

 

 

 

 

Новият проект ще нанесе най-голяма щета на „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, които идването на Харвард потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, които могат да паднат до трета-четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при Демократична България. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.

 

 

 

Разбира се, трябва много ясно да си даваме сметка, че в условията на изключително мобилни обществени нагласи, всеки категоричен извод е рисков. Едва когато новата партия излезе на светло, със своите заявки, лица и при ясно очертало се поле на конкуренция с останалите политически сили, ще могат да се оценяват реалните параметри на нейния потенциал.

 

 

 

 

Положителна като цяло оценка за служебното правителство, съществени разлики в оценката за отделните направления

 

 

 

България влиза в двойната предизборна кампания със служебно правителство, което с малки промени ще управлява страната над половин година. Оценката за първия служебен кабинет е като цяло позитивна, но със съществени разлики в мненията по отделните направления.

 

 

 

 

 

 

Най-висока оценка получава правителството за организацията на изборите на 11-ти юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 437% от анкетираните. В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки.

 

 

Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, 45.6% са на противоположното мнение.

 

 

Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на Ковид пандемията и ваксинацията – 24.2% положителни, срещу 42% отрицателни мнения. В резултат, цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44,9% одобрение, срещу 30.9% неодобрение.

 

 

 

Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.

 

 

Електорална мобилизация в началото на септември – от конкуренцията в изборите зависи тя да бъде запазена 

 

 

Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази, донякъде неочаквана нагласа, съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно, на избирателната активност.

 

 

 

Непосредствено преди разпускането на парламента 51,7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55,4% – в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас.

 

 

–––––––––––

*Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 8 – 15 септември 2021г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране – пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.