Христо Смирненски – “Рождество”

Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителя, но спасение няма. Но все пак раждането му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.
И между другото – коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките – тенекиени войници, сабли и топчета, на големите – тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове… и нови данъци.
А старите баби, де край топлата камина, де край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци…”
И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!”
– А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?
Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава: „Сегашните царе не са такива!…”
А кривоустата старуха – буржоазията, заключена в отоплената си стая, ще разправя през ключалката на одърпаните деца, които тъй настойчиво ще удрят по вратата:
– Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли дрехи, и кравайчета и орехи.
Но децата отдавна са престанали да играят на орехи:
– Отвори, стара вещице!
Напразно старата скъперница ще разказва своите изтъркани басни и приказки. Безполезно ще им открива великата истина: „Блажени нищи духом, яко тяхно царствие небесно”. Децата вече са по-мъдри от нея и великодушно ще й отстъпят небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, защото царството на старите е из призрачните градини на оня свят…
А друга една свекърва – жълтоликата вестникарска бабичка, ще погледне смирено към небето и ще зашепне своите молитви: „Дано с това Рождество Христово се роди братската любов и световния мир и ред… и спокойствие, Дано Вашингтонската конференция, дано комисиите по репарациите, дано държавите победителки… Дано!…”
А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и немощен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Немощен и глух, защото и душите са глухи към раждането на този Спасител, който почти 2000 години живее разпънат и подигран по евангелията и иконите.
Витлеемската звезда отдавна е залязла зад хребета на вековете. Само зловеща и кървава стърчи новата Голгота и на нея разпънати милионите малки братя на Христа, който чакат новия Месия.
И ще дойде той!
Безполезно Ирод изби 14 милиона по бойните полета. Напразно Иуда потрива злорадно ръцете си. Всуе фарисеите още сега крещят: „Разпни го!”
Той ще дойде. И ще снеме от кръстовете милионите си братя, ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Защото той ще бъде не бледоликият кротък назаретянин, който шепне: „Ударят ли те по дясната страна, обърни си лявата!” Ще се роди огненият бунтовник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощ на цялото измъчено човечество – Спасителят, който ще прогърми:
„Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов!”

Публикувано във в. „Народна армия“, бр. 5, 7 януари 1922 г.