Бащата, който откри сина си – за ужаса, благодарността и надеждата / СНИМКА

Така започва дългия пост на един баща. Бащата, който отправи зов за помощ да открием изчезналия му син. След дни на тревога, безрезултатно търсене и кой знае какви мисли, преминали през главата на бащата, сега той прави безмилостна дисекция на случилото се и преживяното. В нея има от всичко – благодарност към всичките ония 40 000 българи, споделили зова му; ужас от преживяното; страховете на един родител; признание за грешки в комуникацията с детето му; надежда, че адекватното общуване и разбиране със сина му лека-полека ще се случи.

Предлагаме ви целия пост на Йордан Данчев – един достоен баща, който откри сина си благодарение на вас:

Благодаря всичките над 40 хиляди човека, които споделиха зова ми за помощ! Благодарение на вас, след дни на безрезултатно издирване, успяхме да намерим Иван за по-малко от 15 часа! Благодаря ви!

Благодаря на всички хора, които ми се обадиха и ми писаха с информация за Иван! Повече от 100 човека се свързаха с мен и тяхната информация беше безценна. Благодарение на вас Иван бе локализиран и намерен! Иска ми се да спомена поименно всеки един от вас, но за съжаление това е невъзможно, защото не искам да пропусна някого. БЛАГОДАРЯ ВИ! Вие сте тези, които намериха Иван. Вие сте героите в тази неприятна история. БЛАГОДАРЯ!

Благодаря на приятелите си, които направиха дори и невъзможното, за да ми помогнат! Благодаря на Орлин, който ми даде автомобила си, за да издирвам с него Иван, защото моят е в неизправност! Благодаря на Галин, който от хиляди километри разстояние организира хора, които да следят за Иван на ключови места, където се предполагаше, че може да се появи! Благодаря на брат ми и неговите приятели, които задействаха всичките възможни механизми за проследяване, макар Иван да беше изключил телефона си и спрял достъпа си до интернет! Благодаря на всеки, който се ангажира и направи всичко според възможностите си, за да бъде полезен! Благодаря ви!

С помощта и отдадеността на всички изброени горе хора, намерихме Иван във Варна. Отишъл е там с намерението да се установи – да си намери работа, квартира, да се премести да учи там и да се премести в баскетболния отбор на Черно море. Представял си е как ще ни се обажда по два пъти седмично, за да не се притесняваме за него, и ще си устрои самостоятелен живот. Амбициозен план е имал. Именно заради намерението му да си намери работа го открихме – много хора го бяха забелязали няколко дни да обикаля зеленчуковата борса в града и да разпитва за работа. Там го и намерихме – за поредна нощ отишъл да си опита късмета, но ние вече очаквахме това и късметът се усмихна на нас.

Както казах, дължа и обяснение за ситуацията на всички познати и непознати хора, които бяха съпричастни с проблема, вложиха емоция и енергия в него и дадоха частица от себе си за разрешаването му.

Колкото и да ми е неприятно да призная, причината за бягството на Иван е недобрата комуникация по линията родител-дете. Скарал се е с майка си и брат си, от което се е почувствал неразбран и не на място в дома им и е решил да започне нов живот. Не се е обадил на мен, за да сподели случващото се, защото е предполагал, че просто ще ида и ще го прибера обратно вкъщи. Ние, родителите му, сме допуснали грешката, от която се страхува всеки родител – не сме успели да изградим правилен и адекватен начин за общуване и разбиране със сина си в най-трудната за него възраст – тийнейджърските години.

Аз за себе си виждам в това огромен проблем и несправяне в ролята си на баща. Тъжно и неприятно ми е, че е така, но е така и няма защо да се опитвам да намеря причината извън себе си.

По време на пътуването от Варна към София с Иван имахме достатъчно време, за да изговорим неща, които е трябвало отдавна да си кажем. И двамата си даваме ясна сметка за проблема и оттук нататък ще положим усилия, за да работим ефективно върху справянето с него. Майка му и брат му също, разбира се.

Понеже получихме доста обвинения, че сме знаели къде е Иван, но сме криели и просто сме драматизирали из интернет, че го търсим, макар по никакъв начин да не чувствам вина от действията си и да не дължа обяснение за тях, смятам за полезно да разкажа, за да обърна внимание и на тънките аспекти, съпътстващи проблема и въобще проблемите от това естество. След като в 18:00 часа в понеделник беше категорично ясно, че Иван е във Варна и тръгнахме натам, полицията ни посъветва да не обявяваме публично тази информация, за да не стигне до него и това, че е локализиран, да го изплаши и да го накара да тръгне отново в неизвестна посока.

И това беше съвсем логичен и адекватен подход, защото да намерим детето си беше единственият ни приоритет и информирането в социалните мрежи за напредъка в издирването единствено би могло да навреди. Поради същата причина отказахме да дадем телевизионна гласност и на многото журналисти, които ни потърсиха. Надявам се тези, които размахват пръст срещу действията на родител, който отчаяно търси избягалото си дете, и които нямат ни най-малка представа за причините и последствията от тези действия в такава кризисна ситуация, да си дадат сметка, че осъдителното поведение, особено когато е лишено от ясен поглед върху цялата картина, е всичко друго, но не и адекватно и конструктивно. Всичко това го казвам както от позицията си на “обвиняем”, така и по принцип. Защото е важно. Във всяка подобна отвратителна ситуация има време за действия и време за обвинения, но тези две времена не са едно и също, ами се приоритизират последователно.

Надявам се никой никога да не преживява ужаса, в който бяхме ние през последните дни!

И отново благодаря безкрайно на всички, които помогнаха да намерим Иван! Цял живот ще съм ви благодарен!