Някои хора са толкова зарадвани от грешката в Парламента за Референдума, че казаха, че имало Господ.
Но всъщност това е и бедата на Избирателя, която днес ни разсмива трагикомично.
Вие си мислите, че не ставате за Парламента и там трябва да има умни хора? Наистина ли?
Там има само тъпчовци, тежки тъпаци с претенции, на които са дали властта само, за да си разхождат глупавите костюми. А, и за да имат любовници, защото тяхната власт освен глупост е и лош секс.
Там има хора като Козилата, която не е глупава, но е сляпа в самочувствието си, че прави история за вас, за вас, и за вас…
Там няма мислещи – там има овча дисциплина. И по трасето на политическата йерархия става това, което е навсякъде в България – грешка сред ошибки и error след фалове.
Неразбория. Латинската им диагноза е Vulvas hipnotica, поправете ме, ако греша.
Росен Ж. дали е много умен да допусне това, което направиха 144 формени идиоти? Христо Иванов и ЗДО (Злото Джудже Отдясно ) – как ви се струват?
Смешно е и не е смешно. Има хиляди хора у нас атрактивно умни и реактивно оправни – но ти, Избирателче, правиш само едно на избори – правиш антиселекция.
Защото си партиен сектант, не си Избирател.
Историята на парламентаризма ще помни този ден. А и ще е безценна сцената, в която Асен и Кирил обясняват на мистър Кенет какво се е случило.
Мистър Кенет ще запали пура и ще разбере какво му казвам аз:
Ако в Щатите планирате нещо важно, примерно обир на банка – ще ви се получи, защото всички параметри и графици се спазват. Което е от полза за всеки бандит.
У нас обаче обирът не е възможен – не се спазват никакви графици и правила, но пък факторът “глупост” е като генератор на случайни числа – и никога няма да можете да планирате дори един скапан обир на бензиностанция.
Защото нашият български Господ е Господ на глупостта, която понякога случайно ни пази от грешка.
Но иначе непрекъснато сме в грешка.
Мартин Карбовски,
Лентата