Радев забрави турското робство, замени го с „османско“, но пък спомена Царя-Освободител!

Дума да не става – Радев бе блестящ. Словото му бе фиксирано върху най-важното, най-нужното – и най-дефицитното в наши дни: ПАМЕТТА.

Радев произнесе краткото си слово на честването на 139-годишнината от „Възкресението на България“ – това са негови думи – без да чете, с един изряден език, отдавна изчезнал от политиката ни. Не спомена Турското робство – замени го с „османско“. Обаче спомена Царя-Освободител, както и руския народ – „който не се страхува от жертви в името на вярата и братството“ – и с това заличи петгодишните опити на предшественика си да фалшифицира Историята.

***

Когато Радев цитира „един автор“ или „един историк“, това не му е подсказано от някой съветник, това е сигурно – това е знание, което видимо се е просмукало в него. Стори ми се дори, че в днешната церемонията имаше една приповдигнатост: все пак, друго си е истински генерал да приема военните части. Да си признаем: имаше достолепие, толкова липсващо при подобни церемонии. Години наред се срамувахме от угодливите слова на предшественика му. Дори и Самарското знаме сигурно се е притеснявало от тях.

***

Още сутринта Радев отправи кратко поздравление за Трети март, съпроводено със негова снимка на Шипка. Как да разчетем това? Да не се забравя българският принос?

***

Както винаги в българските ни работи, не липсваше и лъжичката катран: венец пред паметника на Царя-Освободител поднесе и Обединение ДОСТ. Защо пък не – ръката на Турция у нас няма притеснения, след като се чества Освобождението от „османско“ робство.

***