ПОСЛЕСЛОВ: ПАК ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО!

Трябвало да сме „научно коректни“ – ами коректността към Паметта на Сърцето?
Ако турското робство е „османско“ – тогава руско-турската война как ще префасонирате?
…
Как ще пренапишете Вазовото „Турция ке падне“?
…
Или пък стиховете, с които се изпъчвате по празници:
„Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът…“
…
Или онова заклинание от Батак:
„По-добре умирвах, но не ставах турка!“
…
Ами стиховете:
„Трепна всяко сърце и всякой живот,
огънят обхвана тия души горди.
– Да се не вдадеме на турските орди!“
…
А как ще редактирате Ботев и огнените му слова за „турския деспотизъм“?
…
И с каква гума ще изтриете Левски:
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци“.
…
Тъй че, говорете си за османско робство, но не забравяйте, че Апостола е казал:
„Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“.