ОБЩЕСТВО
За 14 години държавата ни е прахосала 2 млрд. лева за електронно правителство! Естония го направи за 25 млн. евро!
В рамките на 14 години – от 2002 до 2016 г., държавата е платила 2 млрд. лева за електронно правителство, сочи анализ на Българската стопанска камара.
В същото време за изграждането на електронното си правителство Естония е похарчила около 25 млн. евро, 70% от които са отишли за хардуер. Използвани са и почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Електронното правителство в Естония обаче работи успешно и според множество проучвания страната е на първо място в Европа по този показател.
Естония започва изграждането на е-правителство през 2001 г., като още през същата година е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.
При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.
Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като „официално електронно местоживеене“ на гражданина.
В България решението за създаване на електронно правителство идва официално през 2002 г. с приемането на Стратегия за електронно правителство.
9 години по-късно – през 2011 г., е взето решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и за тази цел е учреден Съвет за електронно управление, чийто председател става премиерът Бойко Борисов, а в съвета влизат тогавашният финансов министър Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Тази година правителството се задейства да бори бюрокрацията у нас, като първата задача беше да се събере информация какви документи ни искат и на какво основание. Тогава стана ясно, че на места администрациите дори не са сигурни какви електронни услуги предлагат.
Към 2016 г. ситуацията у нас и в Естония значително се различава по отношение на напредъка на електронното правителство.
Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са „комплексни“. В същото време естонското е-правителство обединява над 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които са „комплексни“.
Едва една пета от администрациите в България предоставят е-услуги и само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за електронни услуги, а всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител.
Данните на БСК сочат, че броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите.
98% от всички заявления за ползване на е-услуги у нас са само към 5 администрации – Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
Едва 19 на сто от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца, докато за Естония те са цели 77%.
86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.
Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи. От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.
В страната от 2007 г. са необходими едва 15 минути за създаване на фирма в интернет, като компанията е легализирана в рамките на няколко часа и може да започне работа още същия ден.
Данните показват още, че 34% от българите не използват компютри. За сравнение, в Естония хората, които не използват компютри са едва 8 на сто.
87% от естонците използват интернет (у нас хората, използващи интернет, са 60%), цели 96,3% от естонците декларират доходите си по електронен път, а 98% от банковите сделки стават по електронен път.
Повечето нотариални услуги в Естония се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.
Заради напредъка на електронното правителство всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия, отбелязват още от БСК.
Анализът на Стопанската камара показва още, че към 2017 г. българската администрация събира общо близо 6000 вида документи или удостоверения.
453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – което е 9 пъти повече, отколкото в Естония.
Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги онлайн.
За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца, а в края на юни стана ясно, че електронната услуга за 500 000 лева за българи в чужбина е била използвана едва два пъти от създаването си заради изискването за електронен подпис, издаден в България.
23 дни са нужни за започване на бизнес в България, а 16% от времето си мениджърите отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече в сравнение с Естония.
В същото време към 2017 г. в рамките на естонското електронно правителство функционира единна информационна система за обмен на данни и информация в реално време, както между отделните структури на администрацията, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции, включително банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.
Естонските граждани имат лична карта с вграден чип, която могат да използват за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис. Те имат достъп и до мобилна лична карта, с която имат достъп до информационните системи, използвайки мобилния си телефон като лична карта.
Офнюз
ОБЩЕСТВО
