Галъп „изби рибата“: 53% от работещите пълнолетни българи са доволни от парите, които получават! ГРАФИКИ

 

 

 

 

В навечерието на Деня на труда – 1 май доволните от парите, които получават в работата си, са малко повече недоволните. Личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра. Добра е и оценката им за началниците. Очакванията безработицата да остава същата или да расте продължават да преобладават, но негативните очаквания са в най-ниската си точка от години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това са част от данните от последното издание на ежемесечното националнопредставително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода „лице в лице“. Основната част от ежемесечните изследвания са познати като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Независими са от външно финансиране.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

43% от пълнолетните българи твърдят, че работят и са доволни от работата си. 18% работят, но не са доволни. 19% не работят, но като цяло са доволни от работата си досега, а 10% не работят в този момент и не са доволни от работата си до този момент. 7% казват, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разбира се, в данните се оглежда оценката за условията на труд, но повече проличава личната самооценка. Затова и оптимистичните изводи биха били прибързани. Както може да се очаква, най-доволни са хората, които имат и най-високо образование. Пенсионерите у нас изглеждат в сериозна степен доволни от трудовия си път. Данните няма как да показват обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните усещания в обществото, отразени в декларациите на респондентите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

53% от работещите пълнолетни българи декларират, че са доволни от парите, които получават от работодателите си. 44% – че не са. Данните идват на фона на сравнително по-добрите показатели за икономиката и пазара на труда в последно време, но не показват решително превъзходство на задоволителните оценки. Положителните оценки „водят“ с малко, но и делът на отрицателните е чувствителен.

 

 

 

 

 

 

 

 

При отчитането на този показател, хората си дават сметка не само за размера на заплащането, но и за възможността или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и т.н.

 

 

 

 

 

 

 

 

58% от работещите пък казват, че са доволни от шефовете си, 24% не са, а 13% казват, че нямат шефове. Останалите се затрудняват да отговорят. Във въпроси като този със заплащането и този за шефовете, разбира се, може да се отразява и известна предпазливост на отговарящите.

 

 

 

 

 

 

 

Очакванията на българите за безработицата са на ниски нива в сравнение с предходни периоди.

 

 

 

 

 

 

През април 20% очакват повишаване на безработицата и това е най-ниската точка от години. В последните няколко години тези очаквания се движиха около 40%, а по време на кризата дори преминаваха нива от 70%.

 

 

 

 

 

 

 

 

Междувременно растат очакванията безработицата да остане на нива като сегашните (47% през този месец), а очакванията за намаляване на безработицата се движат напоследък на нива около и над 10%, като този месец са 14%. Всичко това означава, че песимизмът за трудовите перспективи остава преобладаващ, но намалява.

 

 

Епицентър