Там, дето държавата развращава, училището не може да възпитава

 

 

Съд осъдил училище, което наказало ученик за представяне на фалшива бележка.

Навсякъде в Европа такава новина ще бъде възприета за анекдот.

Не и в България, където развращаването започва още в младежките години и се практикува от държавата и нейните органи.

Съдът призван да защитава истината, оправдава покварата.

Историята мисля е известна.

Учениците от Руската гимназия в Бургас представят фалшиви бележки.

Потвърждава го лекарят, чийто подпис е на документа.

Учениците също признават и дори съобщават от кого са купени бележките.

Наказани са с най-крайната форма за дванадесети клас – преместване в самостоятелна форма на обучение.

Един от тях завежда дело срещу училището.

И го печели!

Съдът е прочел ситуацията и фактите като дявола евангелието.

Не оспорва, че документите са фалшиви, но позовавайки се на ученика, че бележката е закупена от друг човек, заключава, че не санкционираният е съставил, следователно подправил документа.

Едва ли не преносителят на бележката е жертва, дал е едни пари за извинителен документ пък му пробутали нередовен.

Горните разсъждения едва ли биха имали тежест ако съдът не беше изровил един дребен факт.

Допуснат е процедурен пропуск.

Не са изпълнени законовите изисквания за присъствие на психолог при изслушване на ученика.

Процедурните пропуски, които събарят толкова много административни актове.

А процедурата е зададена от законодателя.

Само, че как – с един куп капани.

В ЗПУО и Наредбата за приобщаващо образование са записани следните изисквания в процедурата по налагане на санкция: писмено уведомяване на родителя, уведомително писмо до службата по закрила на детето, изслушване на ученика в присъствието на психолог или педагогически съветник,  правото на родител да присъства, когато се налага наказанието.

По една или друга причина все нещо в тези изисквания винаги може да се  пропусне.

Това прави заповедите за налагане на санкции уязвими за обжалване и лесни за отмяна.

Презумпцията на законодателя е била за прозрачност и защитени права, но от друга родители и съд се възползват чудесно точно от тези формални изисквания.

Крайният резултат е повече от печален.

Защото учителите и директорът са безпомощни и унизени, а учениците се чувстват ненаказуеми.

Въпросът за морала, възпитанието и справедливостта получават грешни отговори.

Нещо повече, децата научават още в училище, че винаги се намират формални причини нарушителите на правилата да не бъдат санкционирани.

После питайте, защо дисциплината в училище е толкова лоша.

 

 

АВТОР: Иво Райнов

 

***
Източник: eratosten.wordpress.com