Вие още ли сте тук? Дойче веле твърди: По едно малко село всеки ден напуска България

Средно по 74 българи дневно напускат родината си в търсене на по-добре платена работа и по-добър живот на Запад.

Същата е картината и в други страни от Югоизточна Европа – с катастрофални последици за тях.

 

 

 

По сходен начин стоят нещата и в България: „Договори се прекратяват, а нови не се сключват, понеже липсва работна ръка“, признава министърът на икономиката Емил Караниколов.

 

 

 

Много хора от Югоизточна Европа ги тегли към страни като Германия, Италия и Испания. Заплащането в родните им страни расте, но твърде бавно. Масовото бягство от тези страни тревожи политиката и бизнеса от Букурещ до Атина: заминават най-атрактивните за трудовия пазар кадри – младите и добре образованите хора. Навсякъде се усеща недостиг на квалифицирана работна ръка. И как да е иначе, след като средно на ден родината си напускат 185 румънци, 79 хървати и 74 българи – колкото едно малко село, пише германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

 

 

Армията на заминаващите

 

 

 

По преценки на правителството в Букурещ, над два милиона румънци живеят в чужбина – предимно в Испания и Италия. Ситуацията в България е подобна: повече от 700 000 българи са извън родината си – живеят в други държави от ЕС. От Хърватия само между 2013 и 2016 година към други страни от Общността са се изнесли 230 хиляди души – два процента от населението всяка година.

 

 

 

От Гърция пък от финансовата криза насам, т.е. от 2010-а до днес, са заминали най-малко 400 хиляди души – предимно млади хора. Дори в Унгария, която бе една от най-добре развитите страни в региона, кризата от 2008-а предизвика емиграционна вълна, която се усили след 2010-а – след идването на Виктор Орбан на власт. В следващите години – до 2017-а, родината си са напуснали над 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години.

 

 

 

Румънката Кристина Миху решава сравнително лесно да замине за Германия. В училище тя е научила езика, а след това – докато следвала медицина в Тимишоара, имала възможност да стажува в Италия, Испания и в Хайделберг. От шест години интернистката работи в болницата в Нюрнберг. Като основни причини да напусне родината си тя изтъква корупцията в румънското здравеопазване и възможността навън да печели повече.

 

 

 

Същевременно в Югоизточна Европа недостигът на лекари и обслужващ персонал е повсеместен. Ето само два примера: отделението за инфекциозни болести в унгарския град Солнок временно е затворено, тъй като няма желаещи да работят в него; а болницата в румънския град Тулча пък остана без анестезиолози, след като от тримата двама напуснаха, а третият се разболя.

 

 

Внос на кадри от Далечния Изток

 

 

 

Поради недостиг на персонал румънските предприемачи вече са принудени да набират кадри от Далечния Изток. Правителството е определило квота от 20 000 души, които да приеме през тази година от държави извън Европейския съюз. Но това изобщо няма да е достатъчно – нужни са към 300 хиляди души, предполага Мариан Хангану. А неговата колежка Андреа Тартачан посочва, че нещата с кандидатите от Изтока не вървят много добре: на мнозина от тях не им понасят нито климатът, нито храната. „Сега се опитваме поне за строителството да намерим хора от Таджикистан, допълва тя.

 

 

 

Същото е и в България: в курортите на Черно море много от сервитьорите и камериерките са от Украйна, Беларус и Молдова.

 

 

 

В същото време западните политици изглежда само насърчават миграцията: германският здравен министър Йенс Шпан посети наскоро едно училище в Косово, в което се обучават кадри за Германия. А и престижната немска гимназия в косовския град Призрен е смятана за трамплин за чужбина. На около 30 абитуриенти годишно се предлага договор за продължаване на обучението в Германия. И почти никой не се завръща след това в родината си.

 

 

 

За Германия е добре

 

 

 

От германското Дружество за международно сътрудничество GIZ уверяват, че набират кадри за Федералната република само от държави, в които има „излишък“ от квалифицирана работна ръка. Но Югоизточна Европа не е такъв случай, точно обратното – щом на редица места не достигат лекари и обслужващ персонал. Положението се влошава с всяка следваща година, което е свързано и с факта, че раждаемостта в тези държави намалява постоянно.

 

 

 

Според Института за проучване на трудовия пазар в Нюрнберг, Германия определено има полза от пришълците от Югоизточна Европа. „Повечето от тях са млади, степента на заетост сред тях е доста сходна с тази на германците“, казва специалистът по миграцията Херберт Брюкер. В някои браншове като строителството, грижите за болни и възрастни хора и в ресторантьорството без тези кадри би било трудно, тъй като за тях германци почти не се намират. „И не може да се каже, че ги изместват“, подчертава Брюкер.

 

 

Източник: Дойче веле