Слави Трифонов остава без партия

ВКС потвърди решението на СГС, с което е отхвърлена молбата за вписване на партията „Няма такава държава“ в публичния регистър на политическите партии.

С Решение № 1/21.01.2020 г., постановено по т. дело № 33/2020 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърждава решението на Софийския градски съд (СГС) от 6 декември 2019 г. по ф. д. № 60/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на председателя на политическата партия „Няма такава държава“ и по протест на Софийската градска прокуратура (СГП) срещу решението на СГС, с което е отхвърлена молбата за вписване на партията в публичния регистър на политическите партии. Отказът е мотивиран с нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, пр. 1  от Закона за политическите партии („политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България“). Прието е, че символът на партията по начина на словесното му описание в Устава ú – „отворена човешка длан в син цвят, в която са интегрирани цветовете бяло, зелено, червено“, допълнително изяснен с негово графично изображение, не опровергава породеното от вида му съмнение, че е използвано националното знаме.

Тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба и подаденият от СГП протест са неоснователни. Основният спорен въпрос, поставен за разглеждане в касационното производство, е дали със символа на новоучредената партия е осъществен съставът на нарушението по чл. 5, ал. 1, пр. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП).

Съдебният състав на ВКС изцяло споделя съображенията на СГС, с които е аргументиран отказът за регистрация.

В мотивите се посочва, че в чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (ЗДПНЗРБ) са определени елементите на националното знаме.

Описанието е допълнително детайлизирано в Приложение № 2 към закона. Според съдебния състав на ВКС съпоставени описаните в закона и в приложението елементи на българското национално знаме с установеното в хода на делото съдържание на символа на новоучредената партия дават основание да се приеме, че изводът на регистърния съд за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 1 пр. 1 от ЗПП е законосъобразен и в съгласие с доказателствения материал по делото.

Върховните съдии сочат, че в последователната и непротиворечива до момента практика на ВКС, свързана с приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗПП и изразена и в посоченото в обжалвания съдебен акт решение по т. д. № 700/2016 г. на І т. о. на ВКС, е възприето разрешението, че самото формално използване на съществените елементи и цветове на националния герб и знаме, в комбинация, която обуславя значително сходство с тях, също съставлява нарушение на чл. 5, ал. 1, пр. 1 от ЗПП. „С тази практика, безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав, СГС се е съобразил, като е приел, че за нарушаване на забраната на чл. 5, ал. 1, пр. 1 ЗПП е достатъчно внушението на използвания символ да е силно, а не символът да е напълно идентичен със знамето“, пишат върховните съдии.

Според тях наличието на формирана практика на ВКС по приложението на конкретната визирана разпоредба от ЗПП, която е надлежно оповестена в сайта на съда значително преди предприетото учредяване на политическа партия „Няма такава държава“, по отношение на която нито касаторът, нито представителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) доказват да съществува обществена и правна необходимост от изоставянето ú, респективно от нейното осъвременяване, изключва да е основателно твърдяното в жалбата и в протеста противоречие, което поради създадена непредвидимост на съдилищата да нарушава върховенството на закона и обусловения от него принцип на равенство на политическите субекти.

С оглед въведения от касатора и от представителя на ВКП довод за регистрация на други политически субекти, в чиито символи се съдържат елементи на националното знаме, съдебният състав на ВКС изцяло споделя изразеното в обжалвания съдебен акт разбиране, че евентуалната незаконосъобразна регистрация на друга политическа партия (партии), която е допусната от регистърен съд в нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПП, не може да е основание за възприемането ú като приложима съдебна практика, която по съображения, черпени от принципа за равенство на политическите субекти, да бъде продължена и чрез обжалвания съдебен акт. „Визираният в касационната жалба и протеста принцип, както законосъобразно е счел СГС, изисква равно прилагане на закона по отношение на всички правни субекти, а не равното му неприлагане по отношение на същите“, категорични са върховните съдии.

При преценка съизмеримостта на последиците от неспазване на установената забрана от страна на новоучредената политическа партия, съдебният състав на ВКС съобразява факта, че касаторът има възможност да заяви отново искане за регистрация, като изпълни и изискването, установено в чл. 5, ал. 1 от ЗПП. Следователно, доколкото отказът за регистрация не е твърде драстична мярка, както изрично се посочва и в практиката на Европейския съд по правата на човека, не би могло да се счете, че не съществува достатъчна причина по критериите на чл. 11 от ЕКПЧ, за да се откаже исканата регистрация.