Австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че Австрия се противопоставя на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Той направи това изявление по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Тирана.

„Министърът на вътрешните работи даде ясно да се разбере. Няма одобрение от страна на Австрия за разширяването с България и Румъния. Необходимо е повече време. В Австрия имаме 75 000 нерегистрирани нелегални имигранти. Това означава, че те са прескочили външната граница на Европейския съюз и са се озовали във вътрешна държава, каквато е Австрия. Първо трябва да отговорим на тези въпроси, свързани със сигурността“, каза Нехамер.

Румънският президент Клаус Йоханис заяви в Тирана, че Румъния ще преговаря до последния момент, информира „Румъния джърнал“.

„Ние сме решени да останем решителни до последния момент и да доведем решението до там, където го искаме. Няма да спрем да обсъждаме и преговаряме до последния момент. Като се има предвид, че решенията по отношение на Румъния и България не са напълно идентични, резултатите също не могат да бъдат напълно еднакви. Това не означава, че не може да бъде намерена удобна формула за решение и за двете страни“, заяви държавният глава на Румъния.

Решението за разширяването на Шенгенското пространство ще бъде взето на заседанието на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС в четвъртък и петък.

Австрия ще подкрепи кандидатурата на Хърватия за присъединяването ѝ към Шенгенската зона, заяви днес австрийският канцлер Карл Нехамер при посещението си в Загреб, след като вътрешният министър на Австрия по-рано се противопостави на разширяване на зоната на ЕС за свободно движение и предизвика опасения, че Виена може да блокира присъединяването на Хърватия на 1 януари 2023 г., предаде Хина.

Хърватия иска да се присъедини към Шенгенската зона заедно с България и Румъния, напомня агенцията.

Ще има индивидуално гласуване за всяка от страните и само България и Румъния могат да се опасяват от австрийско вето, заяви Нехамер на пресконференция след срещата си с хърватския премиер Андрей Пленкович.

„Ние ще подкрепим присъединяването на Хърватия към Шенгенската зона, но ще бъдем критични към усилията на България и Румъния“, посочи австрийският канцлер.

Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер предизвика голямо безпокойство в Хърватия, след като изрази противопоставянето си на включването на Хърватия, Румъния и България в Шенген, отбелязва Хина. Той каза, че увеличаването на броя на търсещите убежище в Австрия показва, че Шенгенската зона не функционира.

Карнер също отбеляза, че Австрия е регистрирала около 100 000 мигранти, от които 75 000 не са били регистрирани преди това в нито една страна членка на ЕС.

Нехамер каза, че неговият министър е искал да сигнализира, че „Шенген очевидно не функционира и са необходими нови мерки“.

Хърватия е изпълнила всичките си задължения, защото ние можем да видим откъде идват нелегалните мигранти и виждаме, че Румъния и България имат проблем със защитата на границите си, заяви той.

„Шенген има смисъл, ако външните граници на ЕС са толкова добре защитени, че да нямаме проблеми вътре в Шенген“, подчерта австрийският канцлер.

Пленкович посочи, че като членка на Шенген Хърватия ще бъде „част от решението на проблема, а не част от проблема“.

Той добави, че Загреб е наясно с опасенията и трудностите, пред които Австрия е изправена във връзка с нелегалната миграция, и че неговото правителство иска да обясни допълнително на всяка страна членка какво е направила Хърватия за защита на външната граница на ЕС.

Факти бг

Германия възнамерява да възобнови работата на въглищните си централи, докато не постигне газова независимост от Русия.

От „Газпром“ обясняват намалението в подаваните количества за двете страни с технически проблеми, но властите в Италия и Германия са категорични, че става дума за политически натиск от страна на Москва, свързан с войната в Украйна и наложените западни санкции.

На кризисно заседание австрийското правителство също реши, че отново ще отвори спряна въглищна електроцентрала заради недостига на електроенергия, предизвикан от намалените доставки на газ от Русия.

За шести пореден ден Италия също ще остане с намалено подаване на природен газ от Русия.

Електроцентралата „Мелах“ в Австрия, която беше последната електроцентрала в страната, захранвана с въглища, беше затворена през пролетта на 2020 г., тъй като правителството поетапно се отказа от замърсяващата енергия в опит да премине към 100% възобновяеми източници на енергия. Сега обаче, отново ще бъде отворена.

За момента Унгария се оказа една от малкото държави в Евросъюза, които продължават да получават руски газ в пълен обем.

ОТ ФОРУМИТЕ:

Тъй, тъй. Руският газ и изненадващата алтернатива. Германия в един момент реши, че атомните централи са зло, Австрия пък си го знае открай време. И сега въглища. Зелено някак си.

Защо България продължава да плаща квоти и глоби за парникови газове ? Изобщо защо продължава да играе по свирката на тези извратените в Европа ? Това не е нормално.

Оф нюз, Гласове

Австрия, Германия, Унгария и България не могат да си позволят руското газово ембарго, коментира австрийският канцлер, Карл Нехамер.

Пред Си Ен Ен той отбеляза, че въпросът за доставките на руски петрол вече се обсъжда в Европейската комисия и Съвета на ЕС. Но проблемът с газа, каза той, е друга история. Нехамер призна, че австрийската индустрия зависи от газа. В тази връзка е необходимо да се вземе решение за подобни санкции, „въпреки че те ще причинят най-голяма вреда на Русия“.

„Знаете, не е само австрийската позиция, това е и тази на Германия, Унгария или България, например, защото ние зависим от газа. Нашите индустрии зависят от газа“, добави канцлерът.

Запитан дали въпросът за газовото ембарго може да раздели ЕС, Нехамер каза, че не вярва в това.

„Решихме да се съберем за санкциите срещу Руската федерация, а санкциите, които вече са решени, са наистина трудни и силни. И ние ще вземем решение за още санкции срещу Русия, защото, знаете ли, искаме да покажем, че има единство в Европейския съюз, че тази война трябва да приключи“, каза той.

„Мисля, че трябва да мислим за санкциите сега по по-интелигентен начин как можем да нараним Руската федерация, но не и да навредим на нас. Мисля, че това е основното и важно. Знаете ли, в Европейския съюз има решение, правим всичко възможно, за да станем независими от руския газ и това със сигурност е желанието на Австрия. Но сега не е възможно. Ще отнеме време.“

Миналата седмица ЕС се съгласи да прекрати вноса на руски въглища като част от нов пакет от санкции. По-рано днес говорителят на германското правителство Волфганг Бюхнер каза, че Германия е предприела стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия, но в момента продължава да отхвърля незабавната забрана за внос на руски газ или петрол, предаде news.bg.

Австрия първа в ЕС въвежда задължителна имунизация срещу К19 от 1 февруари.

Това обяви канцлерът Александър Шаленберг на специална пресконференция, като впоследствие беше цитиран от „Дойче веле“ и „Политико“.

„Не искаме пета вълна“, подчертава Шаленберг за новата мярка.

Той допълва, че решението за задължителната ваксинация е взето изключително трудно, но страната е готова на тази стъпка, за да предотврати нова вълна на коронавируса. Затова задължителната ваксинация влиза в сила през февруари следващата година.

Поради изключително високия брой на новозаразените в страната от понеделник се въвежда локдаун, който ще продължи максимум 20 дни. 10 дни по-късно ще бъде преценено дали и къде да бъде продължена тази крайна мярка.

На 13 декември автоматично отпада локдаунът за ваксинирани и оздравели, притежаващи съответния зелен сертификат. За неваксинираните ограниченията остават в сила, предаде Нова тв.

Необходимостта от драстичните мерки федералният канцлер обоснова с факта, че разяснителната кампания, която продължава няколко месеца с цел да се убеди около 35 процента от населението да се ваксинира, не е дала резултат и строгите мерки са наложителни поради липса на чувство на солидарност и лекомислие у една част от населението. Канцлерът отбеляза, че за това са действали и определени политически сили.

Министърът на здравеопазването Волфганг Мюкщайн подчерта претовареността на здравната система и призова неваксинираните да не излагат на опасност себе си и своите близки, и подчерта значението на третата доза за създаване на траен имунитет.

Председателстващият Конференцията на шефовете на провинциите Гюнтер Платер аргументира въвеждането на задължителната ваксинация като единствената мярка за справяне с пандемията в страната. В седмиците на локдаун в цялата страна ще бъде създадена инфраструктура, която дава възможност на всички, които желаят да получат първа, втора и трета игла.

„Неясноти в биографията. Защитил ли е научна степен бъдещият български министър-председател в Клагенфурт?“ – така е озаглавена публикация на австрийския журналист Уве Зомерсгутер в сайта на клагенфуртския вестник „Клайне цайтунг“, свързана с образованието на кандидат-премиера Пламен Николов в Австрия.

Карантина и/или отрицателен PCR тест изискват Словакия, Словения, прибалтийските републики и Кипър, а от днес – и Австрия

Сега

segabg.com

Себастиан Курц свика предсрочни избори в Австрия , съобщават австрийски медии.

Самият премиер Себастиян Курц е решил да търси подкрепата на избирателите, след като управляващата коалиция беше разтърсена от корупционен скандал.

По – рано се появиха спекулации, че в средата на юли или през септември австрийците ще избират нов парламент, съобщават австрийски медии.

От своя страна опозиционната Социал-демократическата партия на Австрия отхвърли възможността за голяма коалиция с Австрийската народна партия на Курц.

Президентът на Австрия Александър ван дер Белен ще направи изявление за политическата криза, след като разговаря с премиера Себастиан Курц.

Хиляди австрийци протестираха във Виена с искания за оставката на правителството. Виждаха се и лозунги срещу Хайнц-Кристиан Щрахе.

Публикуването на скандалното видео от двете германски медии – „Шпигел“ и „Зюддойче цайтунг“ хвърли австрийското правителство в дълбока криза.

Мнозина политолози поставиха под въпрос дали консервативният канцлер Себастиан Курц все още може да управлява коалиция с крайнодясната Партия на свободата. Свикването на предсрочни избори е ясният отговор на спекулациите.

фрог нюз, Нюз БГ

Над 20 хил. въоръжени с хладни оръжия мигранти от страните от Близкия изток и Северна Африка заплашват да нахлуят на територията на Европейския съюз през границата между Босна и Хърватия. Това съобщава австрийският в. Kronen Zeitung, позовавайки се на вътрешното министерство на Австрия.

Съюзник на Меркел иска твърд отпор на сексуалните престъпления на мигрантите

„Трябва да бъдат изправени пред съда и сурово наказани“

Според публикацията въпреки че на границата между двете страни са разположени специални части, положението се усложнява, тъй като сега почти всички мигранти, които искат да пробият, са въоръжени с ножове.

„Повече няма цели семейства, също така няма почти никакви жени (сред мигрантите на границата, б. р.), 95 процента от тези мигранти, които искат да направят пробив, са млади хора, почти всички са въоръжени с ножове. Вече се опитаха да убият един от полицаите“, привежда изданието информацията от Министерството на вътрешните работи на Австрия.

Хранителни хъбове на Балканите за мигрантите предлага Борисов

На срещата на върха ЕС-Арабски свят в Атина премиерът изтъкна единството на ЕС

Подчертава се, че сред съсредоточените на границата мигранти няма бежанци и мигранти от Сирия, хората в тълпата са предимно от Пакистан, Иран, Алжир и Мароко.

По информация на служители на австрийското вътрешно министерство, главните цели на мигрантите са Германия и страните от Скандинавия.

Парламентарната комисия в Босна и Херцеговина по отбрана и сигурност обяви през април, че очаква наплив от около 50 хил. мигранти, които ще се опитат да минат през страната на път за страните от Западна Европа.

Нюз БГ