Руската дипломация няма да надвие украинската в България, заявява украинският външен министър Дмитро Кулеба в интервю за украинската редакция на Би Би Си.

В отговор на журналиста, който отбелязва, че бившият премиер Кирил Петков е доставил много оръжие на Киев през трети страни, но руската посланичка в София – Елеонора Митрофанова разполага с много връзки с български политици, украинският първи дипломат припомни посещението си у нас през април миналата година, когато, по думите на Кулеба, “ние разблокирахме България”, предаде БНР.

Днешната ситуация в нашата страна Кулеба оценява като „много сложна политически“, поради предстоящите избори, но се зарича да не допусне надмощие на руската дипломация.

БНР, Гласове

Aмериканските власти днес наложиха пълни блокиращи санкции на 22 лица и компании от България, Израел, Кипър, Латвия и Сингапур. Тези лица и компании са свързани с мрежа за заобикаляне на вече наложени санкции и в услуга на военно-промишления комплекс на Русия, уточниха от Министерството на финансите на САЩ.

Поставените в обявения днес черен списък фирми се занимават с компютърно оборудване, разработки в областта на отбраната, търговия и строителство.

По-конкретно за България: санкционирани са търговецът на оръжие Александр Волфович и управляваната от него компания Ю-СТОУН ЛИМИТЕД (U-STONE LIMITED).

Волфович е гражданин на Кипър и Израел, роден е през 1961 г. Според американските власти той е свръзан с оръжейния търговец Игор Зименков.

Управляваната от Александр Волфович компания Ю-СТОУН ЛИМИТЕД е със седалище на адрес: София, ул. Любен Каравелов 32, ап. 4. Регистрирана е на 26 юни 2019 г.

Според данните в търговския регистър, фирмата е с предмет на дейност „проучване, проектиране, изработване, внедряване и сервизно обслужване на програмно осигуряване, проектиране, производство и сервиз на електронни и електронно-изчислителна техника, производствена, консултантска, посредническа и търговска дейност и услуги, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.“

Съдружник на Александр Волфович в Ю-СТОУН ЛИМИТЕД е узбекистанецът Макс Борисович Пифлакс, роден през 1962 г. Пифлакс също е сред лицата, на които американските власти наложиха пълни блокиращи санкции.

Действията ни са насочени срещу руска мрежа за избягване на санкции, ръководена от базирания в Русия и Кипър търговец на оръжие Игор Владимирович Зименков. Лицата от тази мрежа – „мрежата на Зименков“, са участвали в проекти, свързани с руския военно-промишлен комплекс, включително в снабдяването на руска компания с високотехнологични устройства, след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г., пише в прессъобщението на Министерството на финансите на САЩ.

В разгара на грипната вълна bTV направи проверка за лечението у нас и в съседните балкански държави. Цената на един от най-популярните противовирусни медикаменти е различна в четирите държави, в които го купихме. Най-евтин е в Сърбия – 13 лева. У нас излиза най-скъп – около 24 лева. Има ли значителни разлика в крайната сметка?

Пред кабинета на д-р Мирослав Спасов пациентите с грип стават все повече.

„Хрема, отпадналост, болки в ставите и мускулите, до кашлица. Често се стига до самолечение, в резултат на което при нас се довеждат пациенти в тежко състояние. Нашата цел не е да товарим хората и да изпишем най-скъпото лекарство“, коментира той.

Колко струва лечението на грипа? Проверяваме първо в София.

„Сироп и капки – някъде около 20 лева, но само това не е достатъчно. Ако се добави антивирусен продукт – отива към 40 лева“, коментира Маргарита Грозданова, фармацевт.

Предписаните 5 медикамента –  за гърло, температура, за инхалации, антивирусно лекарство и капки за нос ни излизат 75 лева.

А колко струва лечението на грип в Сърбия? Правим проверка.

Фармацевтът Никола Агичевич казва, че българите търсят разнообразни лекарства в страната му. Но и сърби купуват лекарства у нас.

„Лекарства за циркулация на кръвта, например, са евтини в България, а при нас са скъпи“, коментира Деян Филипович.

Сметката за грипа в Сърбия е малко над 50 лв.

С рецептата  от България отиваме и в Одрин , за да проверим каква е цената на лекарствата, в Турция.

„Макар че има недостиг, успяваме да осигурим лечение , чрез заместители, които ги има в момента“, казва Бюлант Варел – фармацевт.

Лечението в Одрин ни излиза около 53 лева. От декември – лекарствата в Турция са поскъпнали с 30 на сто.

“Mоже да са ги вдигнали сега, но специално това лекарство, което вземам, е 50% по-евтино“, коментира Господин Терзиев.

В съседна Гърция лечението ни струва около 38 евро.

Резултатът – в Сърбия и Турция сметката е с над 20 лева по-малко от тази в Гърция и у нас.

Флагман

Русия проверява доставяла ли е Лукойл гориво на Украйна. Проверката е разпоредена от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин на комисията по сигурността и противодействието на корупцията в Държавната дума, както и на комисията по енергетика.

Проверката ще върви по информацията, излязла в западната преса от разследването на Die Welt и Politiko за износ от България на оръжие и гориво още в първите месеци на войната.

Първи за разпореждането съобщава Константин Затулин, първи заместник-председател на комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и отношенията със сънародниците, заяви това в своя канал в Telegram във вторник.

„Обърнах внимание на днешната публикация на Сергей Артемов във вестник „Московский комсомолец“, в която се твърди, че рафинерията на руската компания „Лукойл“ в Бургас е преработвала руски петрол и е доставяла гориво и петролни продукти на ВСУ чрез верига от посредници. …

По разпореждане на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин съответните комисии на Държавната дума по сигурността и борбата с корупцията и по енергетиката трябва да разгледат въпроса, да изпратят запитвания и да докладват за резултатите от разглеждането му“, пише депутатът, предаде нюз.бг.

Според „Московский комсомолец“, който се позовава на свои източници, горивото за украинските танкове е доставено чрез верига от посреднически фирми от българската рафинерия на „Лукойл“. „Руският петрол, който компанията е изнасяла за рафинерията си в Бургас, и е покривала до 40% от нуждите на украинските войски, които настъпваха към Изюм и Херсон“, припомня изданието.

В близко бъдеще са планирани доставки на руски петрол по море за Румъния, където Лукойл управлява друга рафинерия.

Премиерът на Нидерландия Март Рюте заяви, че иска нова оценка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който уж беше спрян, защото от 2019 г. Европейската комисия не пише доклади за България. Официално обаче той не бе отменен от Съвета на ЕС (правителствата), защото няколко пъти изпадна от дневния му ред.

Мониторингът по МСП съпътства България от първия ден на членството й в ЕС (1 януари 2007 г.), защото въвеждането му бе последното условие за приемането й.

Рюте поиска също да приключи механизмът за мониторинг на Шенгенската информационна система, предаде БНР. Това означава България да докаже, че през нея няма да има теч на поверителна информация.

Двете условия би трябвало да се изпълнят до лятото и ако има положително развитие, България може да се присъедини към Шенген.

„Това може да се направи до лятото и ако има положително развитие, България може да се присъедини към Шенген“, предаде БНР.

„Както казах преди, не казваме „не“, а „не сега“. Трябват ни още две неща от България – да приключи механизмът за мониторинг на Шенгенската информационна система и второ, нова оценка по механизма за сътрудничество и проверка, заяви днес Рюте преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел.

България ще бъде част от Шенген най-късно до октомври следващата година, отговори на въпрос на програма „Хоризонт“ на БНР  президентът Румен Радев, който е в Брюксел за заседанието на Европейския съвет.

За 15 години членство в ЕС България получи 19 мониторингови доклада от Еврокомисията. Те са повече от годините членство, защото първоначално ЕК пишеше и междинни доклади. В последните доклади ЕК отчете напредък на страната в изпълнение на поставените й условия, но Брюксел редовно отбелязваше, че не вижда „резултати“ (присъди) от борбата с корупцията и организираната престъпност.

Войната в Украйна, избори и болести доминират търсенето на информация от България през 2022

Владимир Путин оглавява списъка за търсени личности

Колко струва грам злато и турска лира са сред често срещаните въпроси

И 2022 година измина под знака на коронавируса, а неговите превъплъщения продължаваха да ни тормозят. Вероятно затова сред най-честите търсения попадат: „колко струва антигенен тест“, „как да проверя дали съм под карантина“ и „омикрон симптоми“.

Въпреки това тема номер едно за отминаващата година, според търсените в Google термини, безспорно е войната в Украйна.

Следва Ергенът.

Термини като „Украйна“, „Русия“, и „Путин“ изобилстват в списъка с търсения от България, а самият Владимир Путин е и най-търсената личност за последните 12 месеца.

Едва след него се нареждат местни фигури от новините като Лена Бориславова, Симона Радева, Кирил Петков, Вежди Рашидов, Слави Панайотов, а големият тенисист Джокович е едва на девето място.

Дали заради инфлацията, или ръста в електронната търговия – българите все по-често търсят цените на различни продукти онлайн, а запитванията са повече от интересни. От стандартни въпроси като „колко струва грам злато“ или „колко струва антигенен тест“ до изненадващи нови търсения като цената на щраусово яйце, на една крава или ремонт на банята.

Както обикновено, основни спортни събития намират място в списъка. Тази година славата не подмина Катар, който е домакин на Световното първенство по футбол. Малката държава може би не е толкова позната за българите и затова Катар влиза на 7-мо място в най-търсени термини.

Традиционно силен е интересът на нашенеца към четенето и готвенето. От литературата най- любопитни за читателите са книги за самоусъвършенстване и психологическа помощ, редом до нашумелите заглавия, но на трапезата, както обикновено, се придържаме към класиката – шкембето, лютеницата и мусаката отново отбелязват силно присъствие.

Тази година впечатление правят и филмовите заглавия, сред които са и два нашумели български филма от 2022 г. – „Петя на моята Петя“ и „В сърцето на машината“, както и тези на сериали от стрийминг платформите, като класацията там се оглавява от „Странни неща“ (Stranger Things), но място намира и новият хитов сериал „Домът на дракона“ (House of the Dragon).

 
Списъци по категории можете да видите по-долу:
Общи търсения
1. Украйна
2. Ергенът
3. Световно първенство по футбол
4. Избори 2022
5. Владимир Путин
6. Кралица Елизабет
7. Катар
8. Омикрон симптоми
9. Лена Бориславова
10. Маймунска шарка
 

Личности
1. Владимир Путин
2. Лена Бориславова
3. Симона Радева
4. Ален Делон
5. Кирил Петков
6. Вежди Рашидов
7. Слави Панайотов
8. Диана Габровска
9. Новак Джокович
10. Александра Тюркмен

 
Филми
1. Пурпурни сърца
2. 365 дни: Този ден
3. Петя на моята Петя
4. Бай Иван: Филмът
5. Uncharted: Извън картата
6. Черният Адам
7. Тор: Любов и гръмотевици
8. Не поглеждай нагоре
9. Миньоните 2
10. В сърцето на машината

 
Книги
1. Глина
2. Готов за победа
3. Златно сърце
4. Корона от тръни
5. Където пеят раците
6. Време разделно
7. Лятото, в което станах красива
8. Стани богат книга
9. Иван Костов книга
10. Актив ситинг книга
 

Как…
1. как се гласува с машина
2. как да разбера колко ми е пенсията
3. как се пише реферат
4. как протича омикрон
5. как да свалим температура
6. как да проверя дали ми е преведен болничния
7. как се сваля кръвно
8. как се пече козунак
9. как да се отървем от мравки
10. как да проверя дали съм под карантина

 
Колко струва…
1. колко струва 1 грам злато
2. колко струва щраусово яйце

3. колко струва антигенен тест
4. колко струва регистрация на кола
5. колко струва долара
6. колко струва смяна на лична карта
7. колко струва една крава
8. колко струва турската лира
9. колко струва един биткойн
10. колко струва ремонт на баня
 

Рецепти
1. гурменица рецепта
2. рецепта за лютеница
3. шкембе чорба рецепта
4. рецепта за мусака
5. пиле с ориз рецепта
6. содена питка рецепта
7. гьоза рецепта
8. гирос рецепта
9. кьопоолу рецепта на баба
10. пастицио рецепта

 
Сериали от стрийминг платформи
1. Странни неща
2. Еуфория
3. Домът на дракона
4. Игра на калмари
5. Лятото, в което станах красива
 

Български телевизионни сериали
1. Татковци
2. С река на сърцето
3. Лъжите в нас
4. Аз и моите жени
5. Полицаите от края на града

Австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че Австрия се противопоставя на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Той направи това изявление по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Тирана.

„Министърът на вътрешните работи даде ясно да се разбере. Няма одобрение от страна на Австрия за разширяването с България и Румъния. Необходимо е повече време. В Австрия имаме 75 000 нерегистрирани нелегални имигранти. Това означава, че те са прескочили външната граница на Европейския съюз и са се озовали във вътрешна държава, каквато е Австрия. Първо трябва да отговорим на тези въпроси, свързани със сигурността“, каза Нехамер.

Румънският президент Клаус Йоханис заяви в Тирана, че Румъния ще преговаря до последния момент, информира „Румъния джърнал“.

„Ние сме решени да останем решителни до последния момент и да доведем решението до там, където го искаме. Няма да спрем да обсъждаме и преговаряме до последния момент. Като се има предвид, че решенията по отношение на Румъния и България не са напълно идентични, резултатите също не могат да бъдат напълно еднакви. Това не означава, че не може да бъде намерена удобна формула за решение и за двете страни“, заяви държавният глава на Румъния.

Решението за разширяването на Шенгенското пространство ще бъде взето на заседанието на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС в четвъртък и петък.

Ha фoнa нa caнĸциитe, ĸoитo нaлaгa Зaпaднa Eвpoпa нa Pycĸaтa фeдepaция cлeд нaxлyвaнeтo ѝ в Уĸpaйнa нa 24 фeвpyapи 2022 г. внocът зa Бългapия нa pycĸи cтoĸи пpoцъфтявa.

Kaĸвo e внacялa cтpaнaтa ни пpeз paзглeждaния пepиoд, oтгoвop дaвaт дaнни пpeдocтaвeни нa mоnеу.bg oт HCИ.

Baжнo e дa oтбeлeжим, чe чacтичнo yвeличeния cтoйнocтeн oбeм нa внacянитe cтoĸи ce дължи нa фaĸтopa инфлaция, ĸoятo пpeз paзглeждaния пepиoд дocтигa 18.7 нa cтo. Bъпpeĸи тoвa cмeтĸитe coчaт, чe yвeличeниeтo във внeceнитe ĸoличecтвa eнepгийни cypoвини e cъщecтвeнo.

Heфтa и нeфтoпoпpoдyĸтитe фopмиpaт нaй-гoлямaтa cтoйнocт oт импopтa – нaд 5.5 млpд. лeвa. Toвa e yвeличeниe c нaд 160% cпpямo гoдинa пo-paнo, ĸoгaтo cyмaтa e възлизaлa нa 2.1 млpд. лeвa. B ĸoличecтвeнo изpaжeниe pъcтът възлизa нa нaд 73%, ĸaтo ĸoличecтвoтo внeceн пeтpoл зa гoдинaтa дocтигa 4 699 900 тoнa.

Щo ce ĸacae дo внoca нa гaз – c нaд 80% ce yвeличaвa cтoйнocттa нa внeceнитe ĸoличecтвa – oт 1.1 млpд. лeвa нa мaлĸo нaд 2 млpд. лeвa. Πpи ĸoличecтвaтa oбaчe ce нaблюдaвa oбpaтнaтa cитyaция – cлeд aпpил 2022-a, ĸoгaтo Pycия cпpя внeзaпнo дocтaвĸитe нa cиньoтo гopивo дo Бългapия тoнoвeтe гaз, ĸoитo cтpaнaтa ни пoлyчaвa ce cвивaт дpacтичнo (c нaд 80%), ĸaтo зa дeвeтмeceчиeтo възлизaт нa мaлĸo нaд 914 200 тoнa.

Πpи въглищaтa, ĸoĸca и бpиĸeтитe ce нaблюдaвa pъcт ĸaĸтo в cтoйнocттa нa внeceнитe cypoвини, тaĸa и в caмитe ĸoличecтвa. Увeличeниeтo нa cтoйнocттa им възлизa нa 20.5%, ĸaтo дocтигa 361,2 млн. лв., a нa ĸoличecтвaтa – нa близo 68% дo нaд 960 400 тoнa.

Cpeд oтличитeлнитe мeceци пpeз пъpвитe дeвeт мeceцa нa гoдинaтa e мapт, пpeз ĸoйтo ca внeceни мaзнини oт живoтинcĸи и pacтитeлeн пpoизxoд и вocъци зa нaд 25 млн. лв., a ĸoличecтвoтo им възлизa нa 6292.45 тoнa. Зa cpaвнeниe пpeз цялoтo дeвeтмeceчиe нa 2021 г. ca внeceни 1956.75 тoнa oт тeзи cypoвини.

Дaннитe зa внocът oт Pycия бyдят няĸoи въпpocи, нaпpимep: Teзи cтoĸи зa бългapcĸия пaзap ли ca пpeднaзнaчeни или зa пocлeдвaщ изнoc? И зa eднoĸpaтни гoлeми cдeлĸи cтaвa въпpoc?

Дo peдaĸциoннoтo пpиĸлючвaнe нa мaтepиaлa в peдaĸциятa ни нe бeшe пoлyчeн ĸoмeнтap нa дaннитe зa внoca oт Pycия ĸъм Бългapия oт Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa.

Caнĸциитe

B oтгoвop нa вoeннoтo нaпaдeниe oт cтpaнa нa pycĸия пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин cpeщy Уĸpaйнa EC въвeдe вceoбxвaтeн и coлидeн пaĸeт oт oгpaничитeлни caнĸции. Cpeд тяx ca зaбpaнa зa внoc нa вcяĸaĸви видoвe pycĸи въглищa, a cъщo и пълнa зaбpaнa зa внoc нa вcяĸaĸъв pycĸи cypoв нeфт и нeфтoпpoдyĸти, пpeвoзвaни пo мope.

Πo oтнoшeниe нa зaбpaнaтa вaжaт oпpeдeлeни пpexoдни пepиoди. Πpипoмнямe, чe в cpeдaтa нa гoдинaтa cъвeтът нa EC paзпpocтpaни cъдъpжaниeтo нa oдoбpeнитe cнoщи нoви caнĸции cpeщy Pycия зapaди вoйнaтa в Уĸpaйнa, ĸoитo вĸлючвaт чacтичнo eмбapгo зa внoca нa pycĸи пeтpoл. B тeĸcтa ce пocoчвa, чe Бългapия пoлyчaвa 2-гoдишнa oтcpoчĸa oт зaбpaнaтa зa внoc нa pycĸи cypoв пeтpoл пo мope.

Източник: Money.bg

Следващата седмица Нидерландия ще се съгласи Румъния и Хърватия да се присъединят към Шенгенското пространство, но ще блокира приемането на България, съобщи Нидерландската радиопредавателна корпорация, предава БНТ.

Нидерландското правителство реши на заседание днес, че България все още не отговаря на условията за присъединяване към Шенген, посочва медията.

Нидерландският министър на външните работи Вопке Хукстра заяви след заседанието, че все още е „твърде рано“ да се постигне съгласие за присъединяването на България. Според него Нидерландия може да преразгледа въпроса едва когато стане ясно, че в България има действаща правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност.

Разширяването на Шенгенското пространство с трите държави е включено в дневния ред на срещата на министрите на вътрешните работи и правосъдието от Европейския съюз на 8 декември. Повечето държави вече са взели решението си по-рано. На срещата министрите трябва да постигнат единодушно съгласие за приемането на нови държави. Така че дори ако Нидерландия е единствената, която гласува против, България няма да получи разрешение, отбелязва медията.

Нидерландският министър-председател Марк Рюте заяви на пресконференция днес, че решението да не бъде подкрепено присъединяването на България към Шенген не е политическо, а се основава на факти. Според него Нидерландия не е единствената страна, която има съмнения по въпроса, съобщава уебсайтът „Дъчнюз“.

Нито веднъж на сенатското изслушване за одобряването му като нов посланик на САЩ в България номинираният Кенет Мъртън не произнесе думата „корупция“. Изобщо не се спомена в залата за най-масовото санкциониране по закона „Магнитски“ на бивши високопоставени български служители или че един от тях е депутат в новия парламент и уважаван в партията си.

Нищо за борбата с организираната престъпност, трафика на хиляди мигранти или проблемите с върховенството на закона и свободата на медиите. Но пък имаше съвсем конкретен въпрос от сенатор демократ за съдбата на „Лукойл“ и намерението на служебното правителство на президента Румен Радев да изнася за трети страни горива от рафинерията в Бургас, съобщава „Дневник“. 

Така накратко изглеждаше продължилото снощи близо 100 минути изслушване на петима кандидати за посланически постове в Източна Европа. Мъртън бе в първата група от общо 10 номинирани от президента Джо Байдън за представители на САЩ, включително за посланик в Румъния (Катлин Ан Кавалек), Чехия (Биджан Сабет), Латвия (Кристъфър Робинсън) и Естония (Джордж Кент).

Във встъпителните си думи пред Комисията по външни отношения на американския Сенат Мъртън не изброи някакви ярки приоритети. Той бе представен от сенатора демократ Джин Шахийн като кандидат за посланик в България – „съюзник, на когото можем да разчитаме в район със стратегическо значение за САЩ, където крехко коалиционно правителство трябва да се справя с предизвикателства като корупция и организирана престъпност (бел.ред. – единственото споменаване на двата проблема в цялото изслушване), със забавяща се икономика и страна, която застана зад Украйна въпреки историческите си връзки с Русия“.

Номинираният започна с подчертаване на дългогодишната си кариера и че „ще донеса ценен и подходящ опит в мисията в София“. Това е една от силните му страни, но не е ясно дали изтъкването ѝ има общо с това, че за Херо Мустафа това е първият мандат като посланик, докато за него ще бъде трети след Хаити и Хърватия (2012-2015).

Безопасността на американските граждани и служителите в посолството ще е първостепенната ми задача, допълни той. Обичайно е кандидат за посланик да поставя това на първите места сред приоритетите си, особено като се има предвид, че Мъртън ръководи (от 2009 г.) посолството в Порт-о-Пренс в едни от най-трудните времена за Хаити след унищожителното земетресение от 2010 г., тясното му сътрудничество с американски военни за последвалата хуманитарна мисия и опитите за политическо стабилизиране, продължили и през миналата година (тогава бе шарже д’афер) със спорен резултат.

След това изтъкна, че от 2004 г. насам като член на НАТО България системно е допринасяла за сигурността и е давала жертви в мисии в Ирак и Афганистан. „Руската война срещу Украйна направи още по-наложително координирането ни с България, която в момента е домакин на бойна група на алианса с американско участие, регистрирала е над 40 хиляди имигранти и бежанци от Украйна и през ноември българският парламент гласува със значително мнозинство да се окаже военна помощ на Украйна“, каза още той.

Освен това в изложението си Мъртън каза още:

Купуването на втора партида самолети F-16 значително допринася за постигане нивото на разходи за отбрана, което страната е обещала

Ще подсиля усилията на нашата мисия по въпросите на сигурността и подкрепата на българските власти за борба със злонамереното руско влияние.

После говори за енергийната независимост на България от Русия, особено от пролетта насам и колко важно е откриването на тръбопровода за доставка на газ от Азербайджан.

Ще работя неуморно за продължаване усилията на предшественика ми да подсилим двустранните отношения и защитата на националните интереси на САЩ, каза той в заключение на встъпителните си думи.

Какво ще направи новият посланик по казуса „Лукойл“

Мъртън бе питан от сенатора демократ Крис ван Холън за продължаващите отношения на българската държава с „Лукойл“ и решението на служебното правителство да продължи рафинирането на руски петрол за износ към трети страни.

„Знаете, че има съвсем реален проблем с ангажиментите, поети към ЕС да не се използва руски петрол. Как ще работите да се намали тази зависимост на България и как ще се отрази на петролното ембарго от 5 декември, ако те продължат да го позволяват“, попита сенаторът.

„Няма да претендирам, че съм експерт в този сложен въпрос“, започна Мъртън и продължи с общи примери за американско-българското сътрудничество и визити на високопоставени лица „за намаляване на тази историческа обвързаност, която в сегашните условия е проблематична“. „Работим с другите ни европейски партньори и Европейската комисия, за да видим какви механизми и инструменти може да бъдат предоставени на България да скъса тези отношения. Може да отнеме време, но със сигурност ще работя по това“, бе отговорът.

„Проблемът не е, че българите ще продължат да използват руски петрол за собствени нужди, а че ако продължат за изнасят горива, това ще е пробив в режима на санкциите и в обединения фронт. Затова държах да изразя загрижеността си“, каза след това Ван Холън.

Темата за корупцията, но не в България

Темата за корупцията се появи в изслушванията около един час след началото им, но с неочакван акцент, предизвикал напрежение.

За корупция заговори сенаторът републиканец Тед Круз, но не в някоя от страните, за които са предложени петимата кандидати, а че били корумпирани – без да предостави никакви доказателства – сегашната администрация, президентът Джо Байдън и синът му Хънтър. Причината е, че Джордж Кент (предложен за посланик в Естония) е говорил през 2015 г. за „загрижеността“ си през 2015 г. от присъствието на Хънтър Байдън в борда на украинската фирма „Бурисма“. По това време Джордж Кент бе зам.-помощник секретар в бюрото на Държавния департамент за Европа и Евразия, надзираващо политиката към Украйна и като такъв свидетелства в разследването при импийчмънт в Конгреса.

С помощта на табло с цитат от Кент сенатор Круз се опита да превърне прегледа за готовността на кандидатите за посланици в разпит по подозрения срещу президента. След няколко минути председателят го прекъсна и избухна спор дали се пречи на Кент да отговори. Когато Шахийн даде думата на друг сенатор, Круз се провикна, че тя защитавала „корумпирания президент“.

В отговор сенатор Ван Холън каза, че в специалното разследване от Камарата на представителите не е било открито нищо нередно около Байдън и пренасочи вниманието към това, че президентът Доналд Тръмп е замразил оръжейни доставки за Украйна в навечерието на руската агресия, „докато администрацията в Киев не намери някаква мръсотия срещу Байдън“, за което той бе подложен на импийчмънт в Камарата на представителите.

Какво се планира за района на Черно море

„Напълно заслужено е удвояването на вниманието на САЩ към района на Черно море“, каза Мъртън на въпрос от комисията за вижданията му по този въпрос.

„Известно ми е, че нашата администрация работи за това как да използваме някои наши оперативни действия в чужбина. В български контекст мога да кажа, че работим усилено за модернизиране на отбранителните възможности, включително на военноморските сили, за да защитават морските си граници. Мисля, че трябва да работят с всички приятелски държави в района за гарантиране в Черно море да продължи търговската дейност и да се пресичат зловредните действия в района.“

Демократът Тим Кейн попита всички за енергийната политика и независимост на района и има ли някакъв хармонизиран подход да се помогне на всяка от петте страни, в частност.

Мъртън отговори, че САЩ по принцип работят с България за разнообразяване на източниците на енергия и повтори за откриването през октомври на интерконектора с Гърция. „Доколкото знам, те в момента не получават руски газ, Русия ги отряза през април.“

После кандидатът за посланик в София говори за помощта в ядрената енергетика, проучванията за инсталиране на малки модулни реактори и доставки на ядрено гориво за „Козлодуй“ от „Уестингхаус“. „България е обект на засилено внимание от администрацията, Амос Хохстийн (специален пратеник на Държавния департамент по енергийните въпроси – бел.ред.) бе там, Джеф Пайят бе неотдавна в България и, ако бъда утвърден на поста, ще продължа в тази посока“.

Кандидатурата на Мъртън се придвижва по-бавно от обичайното за последните години, тъй като би трябвало вече да е връчил акредитивните си писма на българския президент и да е започнал тригодишния си мандат. Няма обяснения защо се получи тази тримесечна пауза, но номинацията му бе внесена в Сената близо два месеца след обявяването ѝ и това съвпадна с лятното прекъсване на сесията и финалната фаза на кампанията за междинни избори в САЩ.

Сенаторите от комисията могат да отхвърлят кандидат като неподходящ или неподготвен, но това се случва рядко и одобрението идва в рамките на няколко часа или дни след заседанието. Кенет Мъртън почти сигурно ще получи мандат като посланик до края на годината. Сенатът се доминира от демократите и това няма да се промени и след като на 3 януари се сенаторите се съберат след междинните избори на 8 ноември, на които партията на президента Джо Байдън запази контрола над горната камара във Вашингтон.

Източник: „Дневник“