Правителството тихомълком е премахнало лимита за заплатите в бордовете на 17 държавни фирми. Досега възнагражденията на изпълнителните директори в акционерните дружества бяха ограничени до максимум 18 минимални работни заплати, а на членовете на бордовете на тези предприятия – до 6 минимални работни заплати. Занапред тези лимити се премахват, както какви да бъдат възнагражденията на шефовете ще решават съответните министерства-принципали, разкрива в. „Сега„.

Това става ясно от окончателните редакции на промените в правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. В документа са добавяни текстове, които отсъстваха в обявения за публично обсъждане вариант, има и редакции в обратната посока.

Според финалния вариант на документа лимитите за шефските заплати отпадат във всички публични предприятия, създадени със специални закони. В момента съществуват 17 такива предприятия – тотализаторът, всички горски предприятия, НКЖИ и „Пристанищна инфраструктура“, РВД, „Радиоактивни отпадъци“, „Управление и стопанисване на язовирите“ и др.

Предвидено е те да се преобразуват и след преобразуването РВД ще остане единственото предприятие с такъв статут, но в момента в групата са всички 17 компании, които съответно ще могат да се възползват от новия ред за неограничени възнаграждения за бордовете.

Не е ясно кога ще бъдат преобразувани те – до юни трябва да представят график как ще се движат процесите, но кога точно ще приключи преобразуването – не е ясно.

И без отпадането на лимитите максималните възнаграждения в държавните дружества скочиха рязко покрай увеличената минимална работна заплата. При лимит от 18 МРЗ за заплата на изпълнителен директор в държавно АД това е равносилно на възнаграждение от 14 040 лв. при 12 780 лв. максимум през миналата година. Размерът на възнагражденията се актуализира на всяко тримесечие в зависимост от резултатите на дружеството по формула, но е преценено, че трябва да има и горна граница на заплащането.

С измененията в правилника държавата е ограничила част от правомощията на Агенцията за публичните предприятия и контрол за сметка на засилване на правата на Министерския съвет и министерствата-принципали на фирмите.

Така занапред методиката за оценка на изпълнението на бизнес програмите на дружествата ще се приема от МС вместо от агенцията. Агенцията ще отговаря единствено за оценката на бизнес програмите на големите предприятия, а останалите ще се оценяват от министерствата-принципали. С промените в правилника се въвеждат и изрични основания за предсрочно прекратяване на договорите на членовете на бордовете. Такива текстове досега липсваха и това силно затрудни рокадите в дружествата при установени проблеми в тях.

Занапред договорите за управление на държавните фирми ще могат да се прекратяват при неизпълнение на задълженията повече от три пъти в рамките на период до 3 месеца и при тежки нарушения на служебните задължения. В списъка с тежки нарушения попадат уронването на престижа на дружеството или министерството-принципал, разпространяването на поверителни данни, извършването на конкурентна дейност през свързани лица. Не е ясно дали тези текстове няма да отворят врата за саморазправа в държавните фирми. В първоначалния вариант на документа списъкът с нарушения, водещи до предсрочно прекратяване, бе още по-широк, като включваше като основание и бездействието.

Сега

„Продължаваме промяната“ (ПП) ще предложат кабинет на малцинството с втория мандат. За подкрепа се водят разговори единствено с „Демократична България“ (ДБ), но преди това искат да се задвижат законите за Плана за възстановяване.

Това стана ясно от думите на съпредседателя на ПП Асен Василев в кулоарите на Народното събрание (НС) веднага след като стана ясно, че проф. Николай Габровски няма да стане премиер с мандата на ГЕРБ-СДС.

„Както знаете, ние водим разговори с „Демократична България“ от известно време и ще ги финализираме през следващите 1-2 дни. Също така преди около месец казахме, че за да е успешно едно правителство, имайки предвид недоверието в парламента, трябва да се приемат законодателни актове, най-вече за законите по Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), съдебната реформа трябва да тръгне, промени в службите и промените.

Според мен ако парламентът наистина иска да се отнесе сериозно към втория мандат, трябва най-после тези актове да влязат в програмата на НС, в зала и в комисии, за да видим някаква воля за работа“, коментира Василев.

Още преди седмица от ПП казаха, че ще вземат втория мандат и ще предложат кабинет само, ако президентът Румен Радев наложи вето на Изборния кодекс (ИК) – нещо, което по-рано днес държавният глава направи.

Депутатите ще започнат редовното си заседание в сряда с гласуване на проектокабинета „Габровски“, научи „Tруд news”.
 

По-късно днес ДПС и „Български възход“ ще обявят дали ще дадат подкрепа за правителство с мандата на ГЕРБ/СДС.

Останалите формации в парламента – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП, „Възраждане“ вече заявиха, че ще гласуват „против“.

Вчера проф. Николай Габровски се яви при президента Румен Радев с изпълнен мандат, а по-късно държавният глава издаде указ с предложение до 48-ото Народно събрание да избере кандидата за министър-председател, излъчен от парламентарната група на ГЕРБ – СДС. Указът вече е публикуван в „Държавен вестник“.

Финансовата комисия в парламента отмени гласуването на Държавния бюджет за 24 часа. Десет от членовете на Комисията подкрепиха предложението, а други девет се “въздържаха”.

Отлагането на гласуването беше подкрепено от ГЕРБ, „Възраждане“ и „Български възход“. Това предложение направи Кирил Ананиев. Мотивът му е, че един от приоритетите на номинирания за премиер проф. Габровски, е внасянето на бюджет за 2023.

Предложението за отлагане на приемането на удължаването на действието на Бюджет 2022 и през следващата година направи депутатът от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев. Неговият мотив е, че утре предстои гласуване на състава и структурата на Министерския съвет.

Кирил Ананиев допълни, че нищо няма да попречи утре, след приемането на редовно правителство, да се проведе заседание на Комисията. Ананиев посочи, че един от приоритетите на номинирания за премиер проф. Габровски, е внасянето на бюджет за 2023. Тогава може да се осъществи гласуването.

При проведеното гласуване днес десет от членовете на Комисията подкрепиха това предложение, а други девет се “въздържаха“. Отлагането на гласуването беше подкрепено от ГЕРБ, „Възраждане“ и „Български възход“.

От една страна, ако бъде удължено действието на Бюджет 2022, има опасност това да доведе до големи дефицити, от друга е необходимо да се има предвид искането на Синдикатите за повишаване на минималната работна заплата на 850 лв. Те настояват това да се случи, независимо дали ще бъде с нов бюджет или чрез удължаване на стария.

Фрог нюз

Номинираният за премиер с мандата на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски връчи папката с изпълнения мандат на президента Румен Радев.

Ключовите вицепремиерски постове се заемат от знакови дами за българската политика.

Министерският съвет, който проф. Николай Габровски предлага, се състои от министър-председател, трима заместник министър-председатели и министри, както следва:

Министър-председател – проф. Николай Габровски;

– Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;

– Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;

– Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;

– Министър на финансите – Маринела Петрова;

– Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;

– Министър на отбраната – Атанас Запрянов;

– Министър на външните работи – Драгомир Заков;

– Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски;

– Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;

– Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;

– Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;

– Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;

– Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;

– Министър на културата – Ириней Константинов;

– Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;

– Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;

– Министър на електронното управление – Красимир Симонски;

– Министър на енергетиката – Николай Павлов;

– Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;

– Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев;

Кандидатът за министър-председател проф. Николай Габровски предлага структурата и състава на кабинета убеден, че е необходимо:

– съставяне на редовно правителство с цел бързо преодоляване на разделението в обществото, възстановяване на диалога между партиите и институциите, прекратяване на политическата криза;

– провеждане на правосъдна реформа и ефективно противодействие на корупцията;

– въвеждането на бързи и ефективни антикризисни мерки, които да преодолеят предизвикателствата на икономическата криза, инфлацията и спада на икономическия растеж, включително постигане на фискална устойчивост;

– ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана;

– провеждане на ключови реформи, включително чрез Плана за възстановяване и устойчивост;

– полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство;

– мобилизиране и подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година;

– постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка;

– реализирането на целенасочени публични инвестиции в ключови сектори за цялото общество, каквито са образованието, здравеопазването, социалната защита;

– България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата от избори.

ПП и ДБ стягат управление на малцинството. Това обяви Кирил Петков.

„Тук сме, заедно с ДБ, за да кажем не може да се продължава по този начин. Народът очаква план, визия правителство. Имаме готовност, ако вторият мандат дойде при нас, заедно да работим за формирането на правителство на малцинството с ясна визия, стратегия и план“, заяви той, цитиран от Нова тв.

„Минаха близо 2 месеца от изборите. Единственото нещо, което ГЕРБ, като първа политическа сила,, е че избра г-н Вежди Рашидов за председател на НС. ГЕРБ изкараха хората на улицата, когато хартиената коалиция се опита да открадне честния вот на българите през нощта”, категоричен бе Петков.

По думите му България „стои в политически вакуум”.

„Последните 30 години България страда от три големи недъзи. Първият недъг е, че голяма част от бизнеса зависи пряко и директно от държавата. Дали през обществени поръчки, дали през рекет или излишни лицензионни режими. Това пречи на страната да се движи напред. Вторият голям недъг е, че България към момента е с най-голямото неравенство в целия ЕС. Това неравенство е една от основните причини българите да напускат страната, защото не могат да се реализират.

Третият недъг е липсата на справедливост. Виждаме как прокурорски син извършва престъпления пред очите на всички и остава безнаказан. Виждаме как няма едно читаво разследване на висш политик. Правителството, в което участвахме с „Демократична България“ започна да работи и по трите недъзи. Направиха се стъпки да има разследване на главния прокурор. Това не се хареса на политическата класа, която от 30 години „смуче“ силите на народа.

Нашите родители направиха две големи стъпки за това България да бъде нормална държава – влязохме в ЕС и в НАТО. На нашето политическо поколение се пада задачата да довършим интеграцията в ЕС и да станем истинска европейска държава“, заяви от своя страна Асен Василев.

„Очевидно е, че страната ни има нужда от управление. Позитивен сценарий е възможен. Радваме се, че колегите от ПП осъзнават отговорността, че трябва не просто да има правителство, а да има правителство, което да отговори на възможностите и да тласне страната в нейното развитие. Приехме с радост поканата да разговаряме как това да се случи“, допълни лидерът на ДБ Христо Иванов.

Президентът може би повече от всички иска да има кабинет, защото е много трудно да управляваш в ситуация, в която проблемите са много повече, а решения не се виждат, коментира Евелина Славкова, социолог, цитирана от „Фокус“.

„За третият мандат, в цялото говорене, фокусирането не е към ДБ. Мисля, че там е повече от видно как се влошиха взаимоотношенията им с президента. Ако той даде третият мандат на тях, това означава легитимиране на основният конфликт между тях, а именно оръжията за Украйна. Той няма да си го позволи това. Не мисля, че президентът би искал да легитимира Стефан Янев. Да, той беше от служебния му кабинет. Но какви могат да бъдат очакванията от формация с 12 депутата.

Почти нулев е шансът тази група да може да събере достатъчно много формации за ново правителство. Изглежда така, че той може да му даде допълнителен импулс и следващият път той да има 24 народни представители.

На трето място остава БСП. Колкото са перспективите на ДБ, толкова са и на БСП да създадат кабинет. Те също имат някаква възможност, но колкото и другите формации. Обтегнатите отношения с Корнелия Нинова и президента създава усещането, че трудно той ще даде мандат на БСП. И все пак е възможно като някакъв жест към електората, който го избра“, каза още Евелина Славкова.

Доста песимистично прозвуча моята прогноза, но политическата логика води към това, че не е възможно съставянето на редовен кабинет. Това не означава, че не може да има изненади. Като гражданин обаче смятам, че е необходимо да имаме редовен кабинет, но просто шансовете са по-малки, отколкото да нямаме.

Фокус

Трябва да има редовно правителство, а не избори – дали с първия, дали с втория мандат. По-вероятно е правителство с някой трети мандат, но тук трябва да се ангажира и президентът. 

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг в централата на партията. Той допълни, че сега имаме много добре работещ парламент и че шансът за съставяне на правителство е 100%.

Според него третият мандат трябва да отиде там, където ще има правителство и това трябва да се изговори при президента от лидерите на партиите кое поемат като ангажимент. Борисов е категоричен, че целта на ГЕРБ не са избори.

„Парламентът в момента работи перфектно, има страхотни заместник-председатели„, каза още той.

Лидерът на ГЕРБ коментира и казуса с връщането на хартиените бюлетини, като отново повтори, че „никой на практика няма доверие в момента на машините“. Борисов предложи смесеното гласуване, докато българите не си върнат доверието в машините.

„Да ми дадат на мен кода. Да го държа като Божанов (Божидар Божанов – бел. ред.).Готов съм веднага на избори с тези машини. Имам специалисти, мога да им направя 4% нагоре или 4% надолу. Толкова им се губят на социолозите всеки път. Затова мрат за машините всеки път“, заяви Борисов.

По думите му буди недоумение това, че от Продължаваме промяната не участваха в правна комисия, след като тя прие предложения от тях антикорупционен закон.

„В комисията за МВР Петков предлага да не се разглежда изобщо. Сиреч – основната им опорка в предизборната кампания я заличих с един замах“, похвали се Борисов.

За предоставянето на военна помощ на Украйна лидерът на ГЕРБ припомни, че украинското знаме „седи от първия ден в централата“. „Огромно мнозинство, огромна коалиция – 175 „за“ предоставянето на оръжия. Тук също буди недоумение, че само 44 депутата от ПП са го подкрепили. „Против“ беше коалицията „Възраждане“ – БСП“, заяви още Борисов.

Председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова от своя страна изброи кои са гласувалите „въздържал се“ от Продължаваме промяната за самолетите F-16:

„Калина Константинова, вицепремиер в предишното правителство. Бойко Рашков – борецът с мафията със задкулисието, Венко Сабрутев – топ енергетик на Продължаваме промяната. И две знакови лица – отцепникът Радостин Василев и депутатът Христо. Това е промяната!“.

Оф нюз

На извънредно заседание на НС стана ясно, че служебният кабинет няма да внася бюджет.

Служебното правителство се отказва от внасяне на проектобюджет за 2023 година въпреки вариантите, които направи.

Вместо това служебната власт ще предложи да се удължи срокът на действие на тазгодишния бюджет и при него да се работи още няколко месеца от следващата година, пише eurocom.bg.

За момента не е ясно за какъв период от време през 2023 ще действа бюджетът за 2022.

Подобна мярка беше предприета и в края на миналата година и бюджетът за 2021 година беше актуален до март 2022 година.

А тазгодишната финансова рамка на държавата действа от 1 април.